11 sept 2009, 13:26

Присъдата 

  Prosa » Relatos
726 0 3
4 мин за четене
Панелният комплекс е толкова зловещ, че дори и порутената къщичка, с някакви остатъци от дворче, оставена по недоразумение на изживяване, изглежда като оазис в пустиня. Забравиха да я съборят и тя остана необитаема. Бавно, но неумолимо запустява. В тая гротескна среда, хората са се отчуждили и се разминават като сенки. Нищо не ги интересува и никой не се учуди, че един ден коминът на къщата запуши.
Там се бяха настанили бездомни клошари.
Жена, която приличаше на плашило и мъж, като изваден от архивен филм. Дрехите им вероятно бяха от кофите за боклук.
Движеха се из комплекса безмълвни и самотни, като приведения. Неотстъпно, ги следваше бездомно куче. Тримата станаха неизменна част от пейзажа. Сред запустението и буренаците изглеждаха незабележими. Светът не съществуваше за тях, извън кофите за боклук. С часове ровеха из тях и, от време на време, тъпчеха по нещо в торбите си. Понякога проблеми им създаваха циганите, които също тършуваха, но срещу тях реагираше само кучето, като грозно с ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Стефанов Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??