4 min reading
Панелният комплекс е толкова зловещ, че дори и порутената къщичка, с някакви остатъци от дворче, оставена по недоразумение на изживяване, изглежда като оазис в пустиня. Забравиха да я съборят и тя остана необитаема. Бавно, но неумолимо запустява. В тая гротескна среда, хората са се отчуждили и се разминават като сенки. Нищо не ги интересува и никой не се учуди, че един ден коминът на къщата запуши.
Там се бяха настанили бездомни клошари.
Жена, която приличаше на плашило и мъж, като изваден от архивен филм. Дрехите им вероятно бяха от кофите за боклук.
Движеха се из комплекса безмълвни и самотни, като приведения. Неотстъпно, ги следваше бездомно куче. Тримата станаха неизменна част от пейзажа. Сред запустението и буренаците изглеждаха незабележими. Светът не съществуваше за тях, извън кофите за боклук. С часове ровеха из тях и, от време на време, тъпчеха по нещо в торбите си. Понякога проблеми им създаваха циганите, които също тършуваха, но срещу тях реагираше само кучето, като грозно с ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up