11.09.2009 г., 13:26

Присъдата

852 0 3
4 мин за четене

        ПРИСЪДАТА

      Панелният комплекс е толкова зловещ, че дори и порутената къщичка, с някакви остатъци от дворче, оставена по недоразумение на изживяване, изглежда като оазис в пустиня. Забравиха да я съборят и тя остана необитаема. Бавно, но неумолимо запустява. В тая гротескна среда, хората са се отчуждили и се разминават като сенки. Нищо не ги интересува и никой не се учуди, че един ден коминът на къщата запуши.

      Там се бяха настанили бездомни клошари.

     Жена, която приличаше на плашило и мъж, като изваден от архивен филм.     Дрехите им вероятно бяха от кофите за боклук.

      Движеха се из комплекса безмълвни и самотни, като приведения. Неотстъпно, ги следваше бездомно куче. Тримата станаха неизменна част от пейзажа. Сред запустението и буренаците изглеждаха незабележими. Светът не съществуваше за тях, извън кофите за боклук. С часове ровеха из тях и, от време на време, тъпчеха по нещо в торбите си. Понякога проблеми им създаваха циганите, които също тършуваха, но срещу тях реагираше само кучето, като грозно се озъбваше.

        И толкова.

       Разминаваха се, но в такива дни, самотниците се прибираха с празни торби и най-много да влачеха по някой прокъсан кашон.

     Дните се търкаляха, времето се менеше, а според него се променяше и комплексът. Оживяваше при свястно време и запустяваше при лошо. Променяха се и клошарите. Когато валеше, се замятаха с опърпани, прокъсани мушами и съвсем заприличваха на призраци. Често се покриваха заедно, като с по една ръка държаха краищата, а с другите ровеха из кофите.

       Сливаха се и не се разбираше един ли са или двама.

       Може би затова и никой не разбра, кога останаха само мъжът и кучето.

       Пак обикаляха по цял ден и като че ли нищо не беше се променило. Бяха като застинали във времето. Само при по-внимателно вглеждане, можеше да се забележи, че походката и стойката на клошаря се изменят. Имаше тежки увреждания на прешлените и беше подвластен на времето. При хубаво време ходеше изправен, макар и внимателно, но при лошо се прегърбваше и изглеждаше като препариран. Често спираше някъде из пущинака и стоеше дълго неподвижен и безмълвен. В черните си дрехи изглеждаше като дънер на отсечено дърво. Изтърбушеното бомбе, с широка периферия, наподобяваше на гъба, поникнала на главата му. Не помръдваше.

        Рядко, внезапно, като че ли да отпъди нещо неприятно, рязко замахваше с ръка и веднага конвулсивно се свиваше. Реакцията му беше като при лош сън. При особено лошо време изобщо не излизаше. Клякаше пред къщата и с часове стоеше неподвижен. Само от време на време погалваше кучето с ръката си, която не сваляше от главата му. И пак пълно мълчание. Отстрани човек можеше да го вземе за ням.

        Двамата сякаш живееха извън този свят и в друго време.

       Един мрачен, студен и потискащ ден, клошарят беше излязъл пред къщата. Стоеше на парчето асфалт пред нея, в гротескно театрална поза, заканително размахваше ръка и сипеше тежки, грозни обиди към някого, който вероятно беше зад храсталака и затова не се виждаше.

      Оня, дето го беше ядосал, беше негодник, серсемин, простак, говедо. Спираше за малко, колкото да си поеме дъх, замахваше заканително с ръка и отново същите обвинения.

      Това продължи доста време, но никой не му отговаряше. Градусът на гнева се вдигаше. Към обвиненията се прибавяха и въпроси. Изричаше ги на пресекулки с задавен от яд глас:

      -Кой си? Какво си? Кой ти дава право? Как можа? А? Кажи бе, как се гони човек?

     Спря за малко, направи опит да се изпъчи, но нещо го сряза отзад, в кръста и той гротескно се сви. Сложи ръката си отзад, понадигна глава и пресекливо, задавен от гняв извика:

      -Как се гони жена бе? Как? Ти знаеш ли какво е жена?

      Прекъсване за малко и пак…

      -Как? Знаеш ли, какво е къща без жена?

      Замълча, попристьпи, замахна с ръка, като че ли отсече нещо и отново извика:

      -Къща без жена е като ден без слънце!

      След тоя вик, рязко се сви и като че ли смали.

      Изправи се бавно, внимателно, като повтаряше:

      -Като ден без слънце, като ден без слънце…

      Обърна се и тръгна към къщата.

      Гласът затихваше и вече се чуваше само.

      -Без слънце, без слънце...

      Пристъпи прага и влезе вътре.

      Сам!

      Отпред нямаше никой!

      Само един мрачен, студен, облачен ден....

      Беше се осъдил!

      Влезе да изтърпи присъдата.

      След него провлече крак и кучето.

 

      

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Стефанов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...