Притча за даровете
На един евреин, Бог му се явил в съня и казал:
- Прекоси пустинята и ще ти дам най-богатия дар.
На сутринта човекът сложил в старата си торбичка, питка, бучка сирене и взел мях с вода.
Не минал и километър в пустошта и видял сред пясъците, че се подават някакви кожени дисаги. Разкопал около тях и ги извадил. Вътре били пълни със златни монети. Помислил си:
- Ето, вече Бог започва да ме награждава, че го послушах.
Метнал тежките торби на рамо и продължил. Слънцето изгаряло и не след дълго, глътка по глътка изпил всичката вода, която носил. Вървял, но жаждата започнала да го мъчи зверски, пък и дисагите му тежали.
Не щеш ли видял на няколко метра пред себе си, зад една дюна седнал мъж, а до него голяма стомна с вода. Доближил го и рекъл:
- Добри ми човече, ще ми дадеш ли чаша с вода.
- Разбира се, ще ти дам, само че струва един грош.
Замислил се евреинът, защо да даде един грош, след като, може би Бог ще го заведе до оазис с вода. Та нали Неговата воля изпълнявал.
- Не ти искам скъпата вода. Пий си я!
И продължил с бавна крачка през пустинята, но усещал, че няма много да издържи. След час вече спирал на две крачки, а от напуканите му устни се стичали капчици кръв. И отново пред него бил човека със стомната. Помислил си "Ща не ща, ще дам на този кожудер един грош" Бръкнал в джоба си и извадил един грош, подавайки го на другия.
- Вземай и ми дай чаша вода!
Оня се усмихнал и казал:
- Човече, водата сега е много по-скъпа. Чашата струва една жълтица.
Евреинът побеснял и метнал тежките торби със злато на гърба си и залитайки продължил.
Не изминал петстотин метра така и паднал, а на близо седял пак човекът със стомната. Допълзял до него, бръкнал в дисагите и с трепереща ръка му подал една жълтица.
Мъжът го подхванал за раменете и го сложил да седне.
- Виж, страннико. Знам, че ще се ядосаш, но вода мога да ти дам за всичкото злато, което имаш.
Евреинът нямал сили и да изкрещи, но шептейки се обърнал към Бог:
- Господи, накажи това създание на дявола. Нали аз следвам Твоята заръка от съня ми, нали съм от еврейския род, който е благословен от Теб. Дай ми вода!
Изведнъж човека със стомната изчезнал, но от небето се чул глас:
- Та аз три пъти ти давах вода, а ти не я пожела.
- Но той ми искаше пари.
- Нали и пари ти дадох, пък и живителната чаша с вода в началото струваше грош, а ти носеше торби със злато.
Евреинът замълчал и започнал бавно да копае дупка в пясъка. Сложил вътре дисагите с пари, заринал ги до някъде:
- Нека останат тука, някой който е разбрал заръката ти да ги намери.
После, пълзейки продължил напред. Не бил изминал и десетина метра и пред него се появил оазис с бистро езерце в него. В далечината се виждал краят на пустинята.
© Гедеон Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Ако си решил да преминеш пустинята, направи го! Ти можеш!
-
И аз, затова написах, че не знам, какво е религиозно, защото вече под думата религия са нещата, които си изброила.
-
Въпросното уточнение го направих, защото огромна част от хората, когато им споменат "Библията" директно се включва един бутон - предавка "религия, фанатизъм, промити мозъци, църкви, попове, свещи, икони, лицемерие" - все неща нямащи нищо общо с Библията. Такива хора са религиозни, техните свещеници са телевизията и радиото, училищата в които са им промивали мозъците, вместо да ги учат да разсъждават
-
Евреин да закопае пари? Много развинтена фантазия имаш, жабчо.
-
-
Да, да
-
Да, затова ти писах, че чашата вода е най-важната, за да оцелееш в този свят.
П.с. да се приема религиозно. Въпреки, че не мога да определя точно, какво е религиозно. -
"Аз съм хлябът, който дава живот. Който дойде при мен, никога няма да огладнее, и който повярва в мен, никога няма да ожаднее."
п.с.; Да не се приема религиозно -
Да, ако си жаден.
-
Нима
-
Най-богатият дар е чашата вода.
-
Колко са бедни представите човешки. Ако всички най-искрено си признаем какво за нас е "най-богатия дар", какви ли глупости ще се изредят
-
Всичко си има цена и ако се съпротивляваме, тя нараства. Хубава притча.
-
Кво мога да очаквам от кьорав, глух и не разбрал.
-
DIMO🤣🤣🤣🤣🤣
-
Оооо, да. Аеродинамично с ханш на юноша🤣 и с кокал (предполагам)
-
Що бе, Квазар каза, че ша дойде довечера да ме спаси.
-
Вал, неспасяем си🤣🤣🤣
-
Ма той сега пък търси половите органи на ангелите Явно му е от тоя кокал, дето го стиска.
Ша чакам, дано му мине -
Е, как да го пусне🤣🤣🤣
Изчакай - "търпението е добродетел" -
В момента са мъча да му извадя кокала, но ръмжи и не пуска.
-
Смислена притча, Вал. И сериозна. Но като прочетох диалога ви с DIMO...🤣🤣🤣🤣🤣
-
Тогаз чукай на друга врата, да плашиш бабичките.
А аз са чудя, що са начупени люлките по детските площадки, пък то било от аеродинамични юноши. -
Непременно, като са замисля и гърди си имаш и ханш, кво друго ми трябва
Виж коса нямаш, ама ша ти купя перука. -
Цял живот съм си мечтал да ми пристане някой, като теб
-
Ти още малко и ша ма изнасилиш
Имам и друг вариант на " Притча за даровете", но поуката е съвсем различна. -
Не знам, Квазаре, дали е казана от някой преди мен, но се роди в жабешката ми глава, мислейки си за нещо. То, всъщност всичко е казано преди да си го помислим дори.
Слънчогледче, всеки ден тръгваме да преминем пустинята, но едни си остават в нея, други я преминават, чакайки следващият сън, в който трябва да тръгнат отново през пустинята. -
Много поучително! Припознах се донякъде в лирическия герой...
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
