Притча за даровете
На един евреин, Бог му се явил в съня и казал:
- Прекоси пустинята и ще ти дам най-богатия дар.
На сутринта човекът сложил в старата си торбичка, питка, бучка сирене и взел мях с вода.
Не минал и километър в пустошта и видял сред пясъците, че се подават някакви кожени дисаги. Разкопал около тях и ги извадил. Вътре били пълни със златни монети. Помислил си:
- Ето, вече Бог започва да ме награждава, че го послушах.
Метнал тежките торби на рамо и продължил. Слънцето изгаряло и не след дълго, глътка по глътка изпил всичката вода, която носил. Вървял, но жаждата започнала да го мъчи зверски, пък и дисагите му тежали.
Не щеш ли видял на няколко метра пред себе си, зад една дюна седнал мъж, а до него голяма стомна с вода. Доближил го и рекъл:
- Добри ми човече, ще ми дадеш ли чаша с вода.
- Разбира се, ще ти дам, само че струва един грош.
Замислил се евреинът, защо да даде един грош, след като, може би Бог ще го заведе до оазис с вода. Та нали Неговата воля изпълнявал.
- Не ти искам скъпата вода. Пий си я!
И продължил с бавна крачка през пустинята, но усещал, че няма много да издържи. След час вече спирал на две крачки, а от напуканите му устни се стичали капчици кръв. И отново пред него бил човека със стомната. Помислил си "Ща не ща, ще дам на този кожудер един грош" Бръкнал в джоба си и извадил един грош, подавайки го на другия.
- Вземай и ми дай чаша вода!
Оня се усмихнал и казал:
- Човече, водата сега е много по-скъпа. Чашата струва една жълтица.
Евреинът побеснял и метнал тежките торби със злато на гърба си и залитайки продължил.
Не изминал петстотин метра така и паднал, а на близо седял пак човекът със стомната. Допълзял до него, бръкнал в дисагите и с трепереща ръка му подал една жълтица.
Мъжът го подхванал за раменете и го сложил да седне.
- Виж, страннико. Знам, че ще се ядосаш, но вода мога да ти дам за всичкото злато, което имаш.
Евреинът нямал сили и да изкрещи, но шептейки се обърнал към Бог:
- Господи, накажи това създание на дявола. Нали аз следвам Твоята заръка от съня ми, нали съм от еврейския род, който е благословен от Теб. Дай ми вода!
Изведнъж човека със стомната изчезнал, но от небето се чул глас:
- Та аз три пъти ти давах вода, а ти не я пожела.
- Но той ми искаше пари.
- Нали и пари ти дадох, пък и живителната чаша с вода в началото струваше грош, а ти носеше торби със злато.
Евреинът замълчал и започнал бавно да копае дупка в пясъка. Сложил вътре дисагите с пари, заринал ги до някъде:
- Нека останат тука, някой който е разбрал заръката ти да ги намери.
После, пълзейки продължил напред. Не бил изминал и десетина метра и пред него се появил оазис с бистро езерце в него. В далечината се виждал краят на пустинята.
© Гедеон All rights reserved.
