31 ago 2013, 17:39

Призрак

  Prosa » Relatos
1.1K 0 1
1 мин за четене

Продължихме напред с колата. Пътят беше стар, целият на вълни, но асфалтът беше запазен. От двете страни имаше дълги поля, засяти някога със слънчоглед. Едно време стъблата достигаха до два-три метра височина, да застанеш сред тях - ще се изгубиш. По-напред вече се виждаше табелката на селото, клюмнала на една страна. Не бях идвал тук от 32 години. Първата къща в селото бе висока и голяма, на два етажа, с тераса, която гледаше към реката. Сега от нея беше останал само първият етаж, всичко друго бе рухнало. По-надолу сградата на кметството беше цялата напукана и посивяла. Само знамето отгоре й още се вееше, макар и вече поокъсано. Отсреща беше къщата на Борката. Някога дядо му я строил години наред и сега тя още се държеше. Една от малкото! Нататък стигнахме до стария площад, който беше целия в бурени и трева сега. Като деца се събирахме на него и по цял ден играехме. Като пораснахме идвахме тук привечер, когато започваха да се събират момичета. Завихме надясно към църквата. Стълбите към нея бяха пропаднали и сега тя бе недостъпна. Голямата камбана отгоре й се беше вкаменила и застинала във времето. Над нея кръстът беше почернял от слънцето и изглеждаше някак страшно и грозно на фона на синьото небе, сякаш казваше "Надежда тука всяка оставете". Вляво беше училището, в което учех като малък. Всяко междучасие тичахме навън да играем. Сега ги нямаше нито футболните врати, нито волейболното игрище, само един широк запустял двор. Не можахме да слезем до реката, мостът се бе срутил, затова продължихме към гробищата. Хилядите паметни плочи се белееха отдалече. Там бяха душите на онези мъже, жени и деца, които живееха някога в разрушените сега къщи и поддържаха живота в селото. Обвзе ме тягостно настроение. Нима след още 32 години на самота и забрава времето ще погълне изцяло селото и всички спомени, че някога то е съществувало?? Събудих се. Беше три часа през нощта. Луната още светеше високо в небето и навън беше светло като ден. Изправих се в леглото облян от студена пот. Не разбрах, сън ли беше това, или разрушеното и забравено от Господа село бях аз...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ленард Спартански Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ленард, хубаво си го описал. Страшно е, но е истинско.Не е сън, а жестока действителност.Бъдещето на селото е обречено.Едва ли тук е мястото да коментираме този проблем със световно значение.Поздрави!

Selección del editor

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

50 лева на час 🇧🇬

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...