Продължихме напред с колата. Пътят беше стар, целият на вълни, но асфалтът беше запазен. От двете страни имаше дълги поля, засяти някога със слънчоглед. Едно време стъблата достигаха до два-три метра височина, да застанеш сред тях - ще се изгубиш. По-напред вече се виждаше табелката на селото, клюмнала на една страна. Не бях идвал тук от 32 години. Първата къща в селото бе висока и голяма, на два етажа, с тераса, която гледаше към реката. Сега от нея беше останал само първият етаж, всичко друго бе рухнало. По-надолу сградата на кметството беше цялата напукана и посивяла. Само знамето отгоре й още се вееше, макар и вече поокъсано. Отсреща беше къщата на Борката. Някога дядо му я строил години наред и сега тя още се държеше. Една от малкото! Нататък стигнахме до стария площад, който беше целия в бурени и трева сега. Като деца се събирахме на него и по цял ден играехме. Като пораснахме идвахме тук привечер, когато започваха да се събират момичета. Завихме надясно към църквата. Стълбите къ ...