Глава 43
Самодивското хоро бе в разгара си. Хванати под ръце младите голи красиви момичета танцуваха под звуците на гайда и кавал. Самодивите танцуваха и се смееха, когато ярката светлина, която пренесе белгарскире сподвижници пред село Змейково ги изплаши. Те бързо си събраха дрехите и избягаха.
- Ами сега? – попита някак нервно Йовко. Всички се огледаха във всички посоки. Все пак бяха на луната, а селото изглеждаше като местните белгарски селца. Павирана централна уличка, малки схлупени къщурки. Температурата бе приятна. Нито бе студено нито прекалено горещо. Светлината бе претъпена, като в облачно време. Но когато погледнаха нагоре, го нямаше синьото земно небе. Над тях се извисяваше черен воал обсипан с безброй блестукащи звезди.
Койчо им посочи към вътрешността на селото, от където се задаваше огромно куче с големи златни криле. Крилатото куче ходеше на четирите си лапи тържествено като императорска особа и леко потрепваше с крила, сякаш за още по голяма грациозност. В селцето бе ...