Прокълнатото дъно
Знаеше, че ще умре сега. Знаеше, че не трябва да слиза тук, че мястото е прокълнато, но трябваше да дойде и ето сега щеше да умре, вече истински.
Две смърти няма, но Георги Караметишев сега щеше да умре физически, макар душата му да бе умряла преди 10 години.
Само за един миг и светът се стовари върху му, не светът, а цялата вселена.
От този миг нататък Караметишев не бе същият човек, отчаян залиня, придоби болнав вид и макар и да нямаше болежки - душата го болеше и страдаше.
Как няма да страда, та нали той бе виновен, небрежността му стана причина да се осакати детето - внук му, дето му носеше името и дето бе като него рус висок и синеок.
Гошко - внукът, бе спокойно и разсъдливо дете, умно и кротко.
Все покрай него се въртеше и питаше.
- Дядо, това какво е - или
- Дядо, защо рибите не издадат звуци, а делфините могат.
Толкова радост и гордост му донесе в къщата това момче.
Почти всеки ден бяха заедно, зетят направи къща в съседство, на мястото, дето им подари за сват ...