25 mar 2016, 6:42

"Просветители" 

  Prosa » Cartas
605 0 6

 

Живей си в твоя храм,
аз нямам място в мислите ти,
загубих реч из речите,
които ни "поправят".
Залутвай се в мира си,
красиво* е, признавам ти.
Но кажеш ли добро на лошото
не мога да ти вярвам.
Сбогом!
(А съвсем не бях търговец...)


*Ефирност се стели от твойта душа
и пада на кръпки омая...
Обичаш си своите нежни стъкла,
но сълзите от пясък не стават...

© Йоана Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??