"Просветители"
Живей си в твоя храм,
аз нямам място в мислите ти,
загубих реч из речите,
които ни "поправят".
Залутвай се в мира си,
красиво* е, признавам ти.
Но кажеш ли добро на лошото
не мога да ти вярвам.
Сбогом!
(А съвсем не бях търговец...)
*Ефирност се стели от твойта душа
и пада на кръпки омая...
Обичаш си своите нежни стъкла,
но сълзите от пясък не стават...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Йоана Все права защищены
