25.03.2016 г., 6:42 ч.

"Просветители" 

  Проза » Писма
663 0 6

 

Живей си в твоя храм,
аз нямам място в мислите ти,
загубих реч из речите,
които ни "поправят".
Залутвай се в мира си,
красиво* е, признавам ти.
Но кажеш ли добро на лошото
не мога да ти вярвам.
Сбогом!
(А съвсем не бях търговец...)


*Ефирност се стели от твойта душа
и пада на кръпки омая...
Обичаш си своите нежни стъкла,
но сълзите от пясък не стават...

© Йоана Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??