Прототипът

     ПРОТОТИПЪТ

      След обед…

      Поизморени, поспираме работата. Побъбряме. Де за това, де за онова.

      И Пантелей обича да чете. И си споделяме.

      Чешем си езиците…

     -Ти, - вика ми той един ден, - наистина ли считаш, че това е най-хубавата ни книга?

      -Да! За тоя век това е най-значимата ни творба.

      -Интересно хлапе си!

      Прав е, че съм още хлапе. Той е пред пенсия.

       Замълчаваме за известно време.

      Обажда се.

      -А какво знаеш за автора?

      -И нещо, и нищо! Знам, че е бил известен преди девети, че после нещо му се случило, че доста време от него нищо не е отпечатано. Излезе тази книга и после книгите му се заредиха една след друга.

       Замълчахме!

       И изведнъж пита.

       -С колата ли си?

       -Да. Отпред е.

       -Да прескочим до едно място и да продължим там разговора?

       Изглеждам го! Необичайно предложение!

       Смъкваме се на улицата. Мятаме се на колата.

       -Накъде?

       -Право на запад. Трийсет и седем километра.

       Засмивам се. И потеглям.

       Малко повече от половин час и сме Там!

       В неговото градче. Малко, спретнато, красиво... и с най-хубавите моми!

       Спираме!

       Тясна! Стръмна! Крива уличка! Малко дворче. Къщичка. Етажче, подигнато на около метър над уличката.

      Влизаме!

      Дървена порта …. и китна малка градинка.

      -Ела!

      И ме поведе. Стръмна стълба от груб камък. Спуска се покрай стената. Врата! Коридор. От ляво и от дясно врати за мази, в дъното, стълбище за етажа. Полумрак! Стълбата нагоре е стръмна. От камък. Изкачва на площадката, от която завива за етажа. Площадката е около метър и нещо. Под нея, отдолу, има само една дървена маса, на сериозна възраст. На средата и стои полуръждясало ламаринено канче, пълно с разтопена лой.

       Стърчи прегорял фитил.

       Мълча! Не ме е довел да ми покаже мазата си!

       Обърна се към мен.

       -Оная книга, за която казваш, че е най-голямата ни творба, е написана тук.

       Ококорвам се! Пантелей не говори празни приказки!

       Продължава!

     -След девети го прибират. Разминава се с разстрела. Интернират го тук. Настаниха го у нас. В мазето. После дойде жена му. Живееха в тая маза отзад. Тогава ме прибраха в казармата. Като се върнах нашите разправяха…

      -Тук, на тая маса, на това кандило, написал книгата. Писал тук, за да не пречи на жена си.

      Мълча!

      Картина от Караваджо!

      Ивица светлина под външната врата…

      Маза! Коридор! Стълба! Полумрак!

      Под стълбата, груба дървена маса….

      Не откъсвам очи! Замъгляват се!

     …не виждат полуръждясало  канче, с разтопена лой, с прегорял фитил…

      На масата е…„Железният светилник”!

      Пантелей говори…

      Аз не чувам …