След обед…
Поизморени, поспираме работата. Побъбряме. Де за това, де за онова.
И Пантелей обича да чете. И си споделяме.
Чешем си езиците…
-Ти, - вика ми той един ден, - наистина ли считаш, че това е най-хубавата ни книга?
-Да! За тоя век това е най-значимата ни творба.
-Интересно хлапе си!
Прав е, че съм още хлапе. Той е пред пенсия.
Замълчаваме за известно време.
Обажда се.
-А какво знаеш за автора?
-И нещо, и нищо! Знам, че е бил известен преди девети, че после нещо му се случило, че доста време от него нищо не е отпечатано. Излезе тази книга и после книгите му се заредиха една след друга. ...