7 jul 2011, 2:23

Прозвуча ми като обещание

  Prosa » Relatos
921 0 1
1 мин за четене

Прозвуча ми като обещание.

Прошепна го, произнесе го само с устни. И сякаш отпреди го знаех, чувствах, че ще го каже. Добре си бях научила урока - да не вярвам на думи, които не чувам - едва казани, от страх, че ще останат голи - ей така, просто прошепнати - без смисъл, без чувство, без обич. Хвърлени думи. Даже изхвърлени.

Този път бе различно - но какво ли разбирах аз. Нямах време да тълкувам - просто наблюдавах краткото движение на устните. Не слушах. Усещах.

Думите бяха кратки, но изпълнени с топлина. Бяха истински.

Да, прозвуча ми като обещание. И реших да повярвам - не исках да мисля какво ще последва, не исках да мисля изобщо. Знаех, че е обещание и го грабнах.

После не помня добре - дали бягах, дали просто вървях с големи крачки, не знам, но бързах за някъде.

Минавах покрай разни хора, слушах развълнувани разговори, звън на телефон, писък, звук от затръшване на врата, 220 км/ч на червен светофар.

Всеки се бе втурнал да свърши работата си, да постигне целта си, да сбъдне мечтата си...

Аз бързах за някакво обещание.

Че ще бъде изпълнено не се и съмнявах, не мислех за това, а исках да стигна възможно най-скоро. Обещанието щеше да ме чака. Стигнах и...

„Ще бъда там.”

Не беше.

А ми прозвуча като обещание

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Пламена Недялкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...