12 ene 2010, 13:28

Птичка от дърво

1K 0 2
1 мин за четене

Един момък изработвал от дърво чудни фигури. Хората започнали да говорят повече за него, отколкото за царя. Ядосал се царят и наредил да доведат момъка.

- Искам трон да ми направиш, ама от цяло дърво да е. Нищо да няма ковано, или лепено по него. Ако не го направиш, ще се разделиш с главата си.

Уплашил се момъкът. Отишъл си вкъщи и се замислил. То, така или иначе ще се мре, ами нека да опита. В гората намерил дърво - дърво голямо и започнал. Дяла ли, дяла. Не спи, не яде. Направил трона с плетеници, с цветя и птици отрупан.

Занесъл го в двореца. Царят, като го видял, ахнал от почуда - това от човешка ръка ли е направено, но само казал:

- Добре, ама искам едно птиче да ми направиш. Да е като живо. Да може да пее. Ако не го направиш... Ако съм доволен, дъщеря си ще ти дам.

 Отишъл си момъкът още по-тъжен и уплашен.

- Птичка ще направя - си викал - но как ще я накарам да пее?

Заработил върху дървото. С голяма любов изваял птичката. Загалил перцата и целунал човчицата, но тя си оставала все такава - птичка от дърво.

Занесъл я в палата и зачакал присъдата си.

За негова изненада, царят плеснал с ръце, възхитен от красотата, от майсторската изработка.

- Майстор си, момко, голям майстор си. Нека всички да говорят за теб и творчеството ти. Да говорят повече за теб, отколкото за мене.

Дал му торба с жълтици и го изпроводил по живо, по здраво.

Момъкът не се оженил за царската дъщеря, защото била грозна и... много, много глупава.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Харита Колева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Краят е трепач!
  • Хубава приказка!
    Грозни са душите на царя и принцесата, защото се прехласват по изкуствени красоти, а малките неща, така и не забелязват, малки но съществени- като дарбата на момчето, като голямото му сърце!

Selección del editor

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...