Един момък изработвал от дърво чудни фигури. Хората започнали да говорят повече за него, отколкото за царя. Ядосал се царят и наредил да доведат момъка.

- Искам трон да ми направиш, ама от цяло дърво да е. Нищо да няма ковано, или лепено по него. Ако не го направиш, ще се разделиш с главата си.

Уплашил се момъкът. Отишъл си вкъщи и се замислил. То, така или иначе ще се мре, ами нека да опита. В гората намерил дърво - дърво голямо и започнал. Дяла ли, дяла. Не спи, не яде. Направил трона с плетеници, с цветя и птици отрупан.

Занесъл го в двореца. Царят, като го видял, ахнал от почуда - това от човешка ръка ли е направено, но само казал:

- Добре, ама искам едно птиче да ми направиш. Да е като живо. Да може да пее. Ако не го направиш... Ако съм доволен, дъщеря си ще ти дам.

 Отишъл си момъкът още по-тъжен и уплашен.

- Птичка ще направя - си викал - но как ще я накарам да пее?

Заработил върху дървото. С голяма любов изваял птичката. Загалил перцата и целунал човчицата, но тя си оставала все такава - птичка от дърво.

Занесъл я в палата и зачакал присъдата си.

За негова изненада, царят плеснал с ръце, възхитен от красотата, от майсторската изработка.

- Майстор си, момко, голям майстор си. Нека всички да говорят за теб и творчеството ти. Да говорят повече за теб, отколкото за мене.

Дал му торба с жълтици и го изпроводил по живо, по здраво.

Момъкът не се оженил за царската дъщеря, защото била грозна и... много, много глупава.