Птичка от дърво
Един момък изработвал от дърво чудни фигури. Хората започнали да говорят повече за него, отколкото за царя. Ядосал се царят и наредил да доведат момъка.
- Искам трон да ми направиш, ама от цяло дърво да е. Нищо да няма ковано, или лепено по него. Ако не го направиш, ще се разделиш с главата си.
Уплашил се момъкът. Отишъл си вкъщи и се замислил. То, така или иначе ще се мре, ами нека да опита. В гората намерил дърво - дърво голямо и започнал. Дяла ли, дяла. Не спи, не яде. Направил трона с плетеници, с цветя и птици отрупан.
Занесъл го в двореца. Царят, като го видял, ахнал от почуда - това от човешка ръка ли е направено, но само казал:
- Добре, ама искам едно птиче да ми направиш. Да е като живо. Да може да пее. Ако не го направиш... Ако съм доволен, дъщеря си ще ти дам.
Отишъл си момъкът още по-тъжен и уплашен.
- Птичка ще направя - си викал - но как ще я накарам да пее?
Заработил върху дървото. С голяма любов изваял птичката. Загалил перцата и целунал човчицата, но тя си оставала все такава - птичка от дърво.
Занесъл я в палата и зачакал присъдата си.
За негова изненада, царят плеснал с ръце, възхитен от красотата, от майсторската изработка.
- Майстор си, момко, голям майстор си. Нека всички да говорят за теб и творчеството ти. Да говорят повече за теб, отколкото за мене.
Дал му торба с жълтици и го изпроводил по живо, по здраво.
Момъкът не се оженил за царската дъщеря, защото била грозна и... много, много глупава.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Харита Колева Всички права запазени
