Сватбената дандания в града скоро свърши и малко след това младата булка, заедно с дребничкия си благоверен вече се крепеше на магарешката двуколка, на която по онова време викаха „Сталинка”. Бързаха, както беше традицията, да отидат в дома на жениха – за първата брачна нощ. Младоженецът бе от едно китно тракийско селце, та сега той и невестата му трябваше да издържат бая път и скрибуцане, дорде се доберат до къщи. Бяха овързали даровете в няколко бохчи, така че да пазят равновесие върху двуколката. Ама пуст късмет извадиха – тези дни дъждовни се паднаха. Локвите по мекия път се бяха оцъклили като стари свекърви и за миг не оставяха каручката на мира. Чеизът се беше наквасил и не сварваше да се отцеди – след всяко хлътване из дупките пак се оплискваше, а булката бършеше кал чак и от челото си, което вече имаше една тъничка бръчица и бе по-замислено отвсякога. „Ех, защо не послушах брат си, когато през 1944 година ме канеше с него в Италия да ида!” – тюхкаше се на ума си тя. „Сполучи чо ...