Първата брачна нощ
Сватбената дандания в града скоро свърши и малко след това младата булка, заедно с дребничкия си благоверен вече се крепеше на магарешката двуколка, на която по онова време викаха „Сталинка”. Бързаха, както беше традицията, да отидат в дома на жениха – за първата брачна нощ. Младоженецът бе от едно китно тракийско селце, та сега той и невестата му трябваше да издържат бая път и скрибуцане, дорде се доберат до къщи. Бяха овързали даровете в няколко бохчи, така че да пазят равновесие върху двуколката. Ама пуст късмет извадиха – тези дни дъждовни се паднаха. Локвите по мекия път се бяха оцъклили като стари свекърви и за миг не оставяха каручката на мира. Чеизът се беше наквасил и не сварваше да се отцеди – след всяко хлътване из дупките пак се оплискваше, а булката бършеше кал чак и от челото си, което вече имаше една тъничка бръчица и бе по-замислено отвсякога. „Ех, защо не послушах брат си, когато през 1944 година ме канеше с него в Италия да ида!” – тюхкаше се на ума си тя. „Сполучи човекът – ей, сега е в Канада, в Торонто, чак директор стана на фабрика за хирургическо оборудване, а аз тук газя из калищата!..” Стресна я гласът на мъжа й Паньо:
-Брей, най-после си дойдохме, Цвето!
Стигнаха до селската чешма, от която се отклоняваше нещо като път за Паньовата къща. Точно тогава магарето спря и повече не щеше да се помръдне!... Младоженците стреснато се спогледаха. Калта бе толкова дълбока, че щеше да стигне и над коленете им.
-Хайде, Марко, хайде, мойто момче, още малко зор си дай и сме си вкъщи! – женихът се опита да подкани животното, ама хич и не сполучи. Слезе, а обувките му залепнаха в калта и там си останаха. Паньо се опита да ги измъкне, но не му се удаде. Бос, той зацапа из кишата, успя да хване поводите и задърпа магарето. То така и не се помръдна. Тогава и младата булка се намеси – чевръсто завърза дългата доземи бяла рокля над коленете си, събу сватбените си обувки, слезе от двуколката и двамата с благоверния й с дружни усилия забутаха пустата „Сталинка”. Когато усети, че го подпират с колата отзад, Марко се позачуди, позачуди, пък взе да пристъпя лека–полека. Тъй след още два часа драпане най-сетне стигнаха до дома на младоженеца, изплезили езици и кални до последния косъм на главите си. Силите им стигнаха колкото набързо да нахвърлят бохчите с чеиза в стаичката, да се позамият тук-таме и когато най-сетне се изтегнаха на брачното ложе, тозчас и двамата блажено заспаха, та даже захъркаха...
Е, как няма да запомнят такава първа брачна нощ!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Росица Танчева Todos los derechos reservados
