Първата брачна нощ
Сватбената дандания в града скоро свърши и малко след това младата булка, заедно с дребничкия си благоверен вече се крепеше на магарешката двуколка, на която по онова време викаха „Сталинка”. Бързаха, както беше традицията, да отидат в дома на жениха – за първата брачна нощ. Младоженецът бе от едно китно тракийско селце, та сега той и невестата му трябваше да издържат бая път и скрибуцане, дорде се доберат до къщи. Бяха овързали даровете в няколко бохчи, така че да пазят равновесие върху двуколката. Ама пуст късмет извадиха – тези дни дъждовни се паднаха. Локвите по мекия път се бяха оцъклили като стари свекърви и за миг не оставяха каручката на мира. Чеизът се беше наквасил и не сварваше да се отцеди – след всяко хлътване из дупките пак се оплискваше, а булката бършеше кал чак и от челото си, което вече имаше една тъничка бръчица и бе по-замислено отвсякога. „Ех, защо не послушах брат си, когато през 1944 година ме канеше с него в Италия да ида!” – тюхкаше се на ума си тя. „Сполучи човекът – ей, сега е в Канада, в Торонто, чак директор стана на фабрика за хирургическо оборудване, а аз тук газя из калищата!..” Стресна я гласът на мъжа й Паньо:
-Брей, най-после си дойдохме, Цвето!
Стигнаха до селската чешма, от която се отклоняваше нещо като път за Паньовата къща. Точно тогава магарето спря и повече не щеше да се помръдне!... Младоженците стреснато се спогледаха. Калта бе толкова дълбока, че щеше да стигне и над коленете им.
-Хайде, Марко, хайде, мойто момче, още малко зор си дай и сме си вкъщи! – женихът се опита да подкани животното, ама хич и не сполучи. Слезе, а обувките му залепнаха в калта и там си останаха. Паньо се опита да ги измъкне, но не му се удаде. Бос, той зацапа из кишата, успя да хване поводите и задърпа магарето. То така и не се помръдна. Тогава и младата булка се намеси – чевръсто завърза дългата доземи бяла рокля над коленете си, събу сватбените си обувки, слезе от двуколката и двамата с благоверния й с дружни усилия забутаха пустата „Сталинка”. Когато усети, че го подпират с колата отзад, Марко се позачуди, позачуди, пък взе да пристъпя лека–полека. Тъй след още два часа драпане най-сетне стигнаха до дома на младоженеца, изплезили езици и кални до последния косъм на главите си. Силите им стигнаха колкото набързо да нахвърлят бохчите с чеиза в стаичката, да се позамият тук-таме и когато най-сетне се изтегнаха на брачното ложе, тозчас и двамата блажено заспаха, та даже захъркаха...
Е, как няма да запомнят такава първа брачна нощ!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Росица Танчева Всички права запазени
