30 mar 2012, 21:30

Първият слънчев лъч

1.9K 0 23
1 мин за четене

Там горе, високо в небесата, в Сивото царство всички облачета подготвяли за един вълшебен път своите рожби, капчиците.

Разказвали им за чудесата, които щели да видят и вълшебства, с които щели да дарят Природата.

Всички капчици слушали и с нетърпение очаквали своето единствено и уникално пътуване. Едни от тях щели да утолят земната жажда, други да охладят листата, а трети щели да пробудят цветята.

Една от капчиците била различна. Тя искала нещо друго за своето пътуване. Нещо, което щяло да остави незабравим спомен за някого...

Дошло времето, в което всички трябвало да се спуснат към невероятното им преживяване.

Капчицата, която искала нещо различно, изчаквала подходящия момент. Взирала се към земната шир и търсела пътя, който щял да остане запечатан завинаги...

Едно детенце вървяло, почуквайки с бастунче по земята. За миг спряло. Повдигнало главичка към сивото небе и се усмихнало към двоумящата се капчица. Тя толкова се зарадвала, че се спуснала мигновено към него. Капчицата потънала в оченцето му щастлива...

Точно в този миг слънчев лъч си пробивал път през облачетата.

Детето подскочило от радост. Обърнало се към майка си и казало:

- Мамо, видях първия слънчев лъч в живота ми...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елeна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хубава идея!
  • Благодаря ви!
    aborigen (Борко Бърборко)
    Eko70 (Веселин Динчев)
  • !
  • Твориш бисерно чисти великолепия... Поздрави!!!
  • Taso (Анастас Анастасов) Благодаря ти искрено, Атанас за вниманието и съчетанието от думите с които си описал моят приказен свят! Благодаря!

Selección del editor

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...