30.03.2012 г., 21:30

Първият слънчев лъч

1.8K 0 23
1 мин за четене

Там горе, високо в небесата, в Сивото царство всички облачета подготвяли за един вълшебен път своите рожби, капчиците.

Разказвали им за чудесата, които щели да видят и вълшебства, с които щели да дарят Природата.

Всички капчици слушали и с нетърпение очаквали своето единствено и уникално пътуване. Едни от тях щели да утолят земната жажда, други да охладят листата, а трети щели да пробудят цветята.

Една от капчиците била различна. Тя искала нещо друго за своето пътуване. Нещо, което щяло да остави незабравим спомен за някого...

Дошло времето, в което всички трябвало да се спуснат към невероятното им преживяване.

Капчицата, която искала нещо различно, изчаквала подходящия момент. Взирала се към земната шир и търсела пътя, който щял да остане запечатан завинаги...

Едно детенце вървяло, почуквайки с бастунче по земята. За миг спряло. Повдигнало главичка към сивото небе и се усмихнало към двоумящата се капчица. Тя толкова се зарадвала, че се спуснала мигновено към него. Капчицата потънала в оченцето му щастлива...

Точно в този миг слънчев лъч си пробивал път през облачетата.

Детето подскочило от радост. Обърнало се към майка си и казало:

- Мамо, видях първия слънчев лъч в живота ми...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елeна Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хубава идея!
  • Благодаря ви!
    aborigen (Борко Бърборко)
    Eko70 (Веселин Динчев)
  • !
  • Твориш бисерно чисти великолепия... Поздрави!!!
  • Taso (Анастас Анастасов) Благодаря ти искрено, Атанас за вниманието и съчетанието от думите с които си описал моят приказен свят! Благодаря!

Избор на редактора

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Любовен случай

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...