Там горе, високо в небесата, в Сивото царство всички облачета подготвяли за един вълшебен път своите рожби, капчиците.
Разказвали им за чудесата, които щели да видят и вълшебства, с които щели да дарят Природата.
Всички капчици слушали и с нетърпение очаквали своето единствено и уникално пътуване. Едни от тях щели да утолят земната жажда, други да охладят листата, а трети щели да пробудят цветята.
Една от капчиците била различна. Тя искала нещо друго за своето пътуване. Нещо, което щяло да остави незабравим спомен за някого...
Дошло времето, в което всички трябвало да се спуснат към невероятното им преживяване.
Капчицата, която искала нещо различно, изчаквала подходящия момент. Взирала се към земната шир и търсела пътя, който щял да остане запечатан завинаги...
Едно детенце вървяло, почуквайки с бастунче по земята. За миг спряло. Повдигнало главичка към сивото небе и се усмихнало към двоумящата се капчица. Тя толкова се зарадвала, че се спуснала мигновено към него. Капчицата потънала в ...