Обичам да пътувам. При това много. Без значение с какъв транспорт – кола, автобус, влак, самолет... Още не съм се качвал на кораб, но подозирам, че и там ще ми хареса. Не мога да кажа защо, но някак си пътуването ме успокоява. Не е ли омайващо да надничаш през прозореца, докато малкият пътнически влак пълзи едва-едва с 50-ина км/ч? Да надничаш и само да гледаш, любувайки се на пейзажа, без да обелваш и думичка...
Планини, равнини, полета, къщи, ниви, ливади, гори... Поредното малко сгушено селце в полите на Балкана... Дядото с козите, прибиращ ги след целодневна паша... И хората... всеки от тях обзет от всекидневните си проблеми. Млади, стари, ниски, високи, весели, тъжни... Някои бързат да свършат някаква работа. Други спокойно пушат цигара и сладко-сладко си опъват, наслаждавайки се на топлия следобед. Трети пък се карат за поредния дребен и незначителен проблем от ежедневието. А, ето и двама млади влюбени. И в това селце вирее любовта. Тя всъщност вирее навсякъде. И в пустинята ще о ...