Срязвам с джобно ножче задния край на пурата и поднасям пламъка на малкия CLLIPER към нея. Ритуал, на който отдавам част от времето си и някак вътрешно отчитам като грешка, която върша с финес и стремеж към съвършенство.
Пейката, върху която съм седнал, издърпва топлината от тялото ми. Студеният ноемврийски въздух се вклинява в процепите към задните ми части. Оглеждам се наоколо и разбирам, че съм попаднал в неприлично спокойствие. Слънцето блести насреща ми, а продавачката от близкия магазин за дрехи ме гледа подозрително. Не обичам да ме гледат, особено с подозрение.
Острата миризма на горящ тютюн отваря сетивата ми. На няколко метра съм от главната улица “Александровска” и сякаш чувам въздишките ѝ. Името е величествено, започва с първата буква от азбуката.
- Здравей, познавам те!- чувам, звъннлив, като на кристална чаша чукната с метален прибор, женски глас
- Нима! - отвръщам с изненада и поглеждам слисан към улицата.
Мисля си:
“Хлюцинирам!”- макар да се съмнявам в така бързият ефек ...