Герито, моята внучка е на пет години. Дете за чудо и приказ - мургавко, с черни лъчезарни очички и къдрички около милото детско личице. Дядо и често се шегува с въпроса:
- Виждали ли сте тъмен ангел с черни очи?
Защото по душа Герито е ангелче. Нейният израз на обич е целуването на ръката ми, никой не я е учил на това - от вътре и идва, от душата. С нея двете много обичаме да рисуваме и да си говорим за нещата от живота. Обсъдихме женитбата ни с дядо и и дойде ред да ме попита как се е озовала при нас.
- Ти избра нас, а ние тебе. Харесахме се взаимно и от тогава сме заедно.
- Много се радвам, мила бабче, и малко ме е яд, че не си ме родила ти, а мама.
- И на мен ми е хубаво, че се обичаме толкова много с теб. Ех, какво момиче ще станеш само, когато пораснеш!
- Какво?
- Красавица! Може би и журналистка ще бъдеш - като вуйчо. Ех, тогава ще си седя само в къщи и ще ви гледам по телевизията, хем ще си рисувам, хем ще ви се радвам.
- Бабо, чуй сега - ще ти обещая нещо много важно: Когато по ...