Разговор с Герито
1 min reading
Герито, моята внучка е на пет години. Дете за чудо и приказ - мургавко, с черни лъчезарни очички и къдрички около милото детско личице. Дядо и често се шегува с въпроса:
- Виждали ли сте тъмен ангел с черни очи?
Защото по душа Герито е ангелче. Нейният израз на обич е целуването на ръката ми, никой не я е учил на това - от вътре и идва, от душата. С нея двете много обичаме да рисуваме и да си говорим за нещата от живота. Обсъдихме женитбата ни с дядо и и дойде ред да ме попита как се е озовала при нас.
- Ти избра нас, а ние тебе. Харесахме се взаимно и от тогава сме заедно.
- Много се радвам, мила бабче, и малко ме е яд, че не си ме родила ти, а мама.
- И на мен ми е хубаво, че се обичаме толкова много с теб. Ех, какво момиче ще станеш само, когато пораснеш!
- Какво?
- Красавица! Може би и журналистка ще бъдеш - като вуйчо. Ех, тогава ще си седя само в къщи и ще ви гледам по телевизията, хем ще си рисувам, хем ще ви се радвам.
- Бабо, чуй сега - ще ти обещая нещо много важно: Когато порасна голяма и спечеля много парички - първо на тебе ще купя нова, хубава къща като тази , която сега ти рисувам.
- Чудесно, миличка, дано съм жива и здрава да поживея в нея.
- Не се притеснявай, бабче, ако вече пък си починала, тогава ще ти построя къща на някоя звездичка, за да можеш да ме виждаш.
Питайте ме сега какъв огън ми лумна в душата. Хем се стискам да не заплача, хем сърцето ми се къса. Кажете ми сега, не е ли Герито същински ангел?
След поредната приказка за спящата красавица, Герито блажено заспа, сънувайки навярно своя принц. А аз така си и осъмнах с насълзени очи.
Пази ме, мили Боже, жива и здрава да не се налага Герито къща да ми строи на някоя звездичка. Е, поне докато поотрасне и забрави за това си обещание.
© Магдалена Костадинова All rights reserved.
