БЕЗ БОДЛИ
 

     Полето се беше ширнало зелено от поникналата пшеница чак до хоризонта.Разделяше го само едно шосе с канавки от двете страни. До едната имаше не дълбока дупка, в която таралежка раждаше първата си рожба.
След тихи стенания на бял свят се появи и бебето.То беше толкова малко и нежно,че през прозрачната му кожа се виждаха,как пулсират кръвоносните съдове.На гърба имаше финни меки пръчици,които щяха да станат бодли. Майката го облиза и придърпа към корема си, а то се прозя и започна да суче.
  Вече минаха два дни и тя трябваше да излезе от дупката да търси храна, защото кърмата и не стигаше. Знаеше, че от другата страна на шосето има купчина оборски тор пълен с червеи. Винаги когато пробягваше тромаво тези 6 метра асфалт се плашеше от бясно фучащите коли. Този път мисълта за детето я окуражи и без да се огледа заситни по горещата пътека. Две пияни хлапета криволичейки с колата си я прегазиха.
Часовете минаваха-малкото огладня и пълзейки се подаде от дупката.Навън грееше слънце и се чуваше песента на чучулига зареяна в небето. Дочу и някакви странни звуци и стъпки.Към него приближаваше едно семейство с малко момиченце, което весело писукайки грабна миниатюрното бебенце и започна радостно да повтаря:
-Тате,тате,та-т-е-е, да си го вземем!
Жената първа се обади:
-Люси, то си има майка и ние не можем да се грижим за него!- но бащата я побутна за ръката и сочейки с глава и показа кървавото петно с бодли в началото на шосето.
-Добре миличко, ще го вземем.
Люси възторжено подвикна:
-Ще го кръстим, Лари!
И така започна новият живот на Лари. Още щом се прибраха в къщи момиченцето извади малкия биберон от комплекта с играчки. Напълни го с топло мляко и даде на таралежчето да пие. Учудващо то лакомо забоза и струйки мляко потекоха по фините му крачета.
Ден след ден, Лари растеше и през цялото време, докато не спеше, гледаше влюбено Люси с кръглите си очички. С времето бодлите на гърба му ставаха все по-големи и по-твърди. Първи опита остротата им котарака, който от деня, когато донесоха таралежчето тъпо реши, че това е мишка и трябва да бъде изядена и дори лошият бой с метлата не го вразуми.
Една сутрин, когато  всички закусваха той се хвърли върху Лари в креватчето му, но с ужасно мяукане отскочи, защото бодлите се забиха в лапите му. Вече таралежът стана най-омразният враг за него.
Обаче бодлите донесоха и голямата мъка за Лари, защото след всяко вземане в ръце, за да го прегърне, Люси изпищяваше. Тогава в малката му влюбена главичка се заби мисълта, че ако отскубне всичките си бодли, неговата приятелка ще го заобича повече.Още същата нощ отскубна три,но болката беше неописуема.
На другият ден се чудеха,защо главичката на таралежчо е кървава, набедиха пак котката и я изхвърлиха на двора.
Щом всички си легнаха, Лари пое дълбо дъх и тихо приписквайки оскуба всички бодли. Щом свърши припадна.
Но цялото това мъчение най-внимателно бе гледано от котака през прозореца отвън.Щом видя,че Лари не мърда се шмугна през малкото отворче в мазето притича до отпуснатото телце, побутна го с лапа и после лакомо го изяде.
На следващият и много дни нататък, Люси не можа да спре да плаче и тъгува за своето най-любимо създание.
И така с този край,можем единствено да разберем,че когато обичаш някого острите бодли не са пречка, а също така, че не трябва да се променяш до такава степен за любимия си,че да му донесеш само мъка, желаейки да бъде изцяло щастлив.

ДА ОТКРИЕШ ЛЮБОВТА

  И така… Приказката е в наши дни за една гъста гора, разделена на две от широка магистрала.
Сред клоните на дърветата живеели много птици и най-вече синигерчета.Едно семейство синигери снесли само две яйчица, понеже годината била лоша, и все по-малко храна си намирали , а и яйцата били снесени през голям период от време.
Второто пиленце се излюпило с мъка, и когато отворило очи видяло сестричката си, която го гледала с любов и изумление. Дните минавали и двете птиченца с възторг възприемали света около себе си. По-малкото научило от сестра си, колко е хубаво да се радваш на изрева,на сутрешните капчици роса и на цъфтящите акации до тях. Колко е приятно да имаш другарче до себе си, за да посрещаш студените нощи, колко е хубаво да слушаш песните на другите птици.
Но времето отминавало, и двете се научили да летят, и все по-рядко заставали едно до друго.
Момченцето, един ден прелетяло над широката магистрала, да види и другата гора, но не открило нещо по различно, единствено видяло едно женско синигерче заобиколено от група мъжки ухажори и не щеш ли се влюбило до уши в него.
От този момент нататък мисълта му се въртяла само около неговата възлюбена, и от най-проста птица в главата му, тя станала вълшебно създание, каквото няма друго на света.
  Един ден в съседната гора избухнал пожар. Навсякъде се стелело дим и горещ въздух. Синигерчето изпаднало в паника, че неговата любима е в беда и решило да прелети над шосето, над пламъците,за да я спаси, не зависимо от това, че тя дори не го познавала истински и нямала никакви чувства към него.
Издигнало се високо в небето, но когато се снишило да кацне в сред горящите храсти, огънят опърлил крилата му и тупнало в топлата пепел, в несвяст. След няколко часа завалял силен дъжд, който потушил пожара. Дъждовните капки събудили птиченцето . То се изправило и изненадано видяло,че гората е твърде малко унищожена, а неговата „любов” стояла на едно клонче и с отворена човка поемала от единия си ухажор червейчета.
Нещастника се изправил на обгорените си крачета и се опитал да разтвори крила, но поглеждайки видял само черни пънчета от предишните лъскави сини пера. Бавно припълзял през храстите, и стигнал  до магистралата.Там подскачайки, едвам се спасил от преминаващите коли.
Когато се върнал в своята гора, застанал до една локва и се уплашил от външния си вид.Представлявал една черна топка с голи крила. Стоял над водата с часове, не изпитвал нито глад, нито студ, нито болка, единствено в главата му влязла безумната идея, да подскача из гората, да събира паднали пера, да ги залепи и отново да се върне при мечтаната си любов. Това го въодушевило и той с учудваща енергия тръгнал между дърветата. След няколко дни, имал вече цяла купчина пера и няколко топчета клей от дърветата.През това време не ял нищо, и вече приличал на скелет, но въпреки това с усърдие, перо по перо залепил всички по крилата си. Разтворил ги и започнал да маха,но не се повдигнал и на сантиметър от земята. Отишъл до близката локва да види, защо не може да лети и видял в отражението една гротеска.От локвата го гледал някакъв урод с криви разноцветни пера омазани в клей.Синигерчето паднало в калта и вече не могло да стане, защото разбитото му от любов сърце не издържало на това.

ОБИЧАМ ТЕ!

   На един от шумните азиатски пазари изпълнен с тълпи от хора и миризми-от канела до оборски тор, седял продавач на птици.Около него се носели всякакви песни и крясъци. До клетките се доближил слаб старец и дълго оглеждал животните.Най-много останал пред кафеза на един папагал, който постоянно повтарял " Вземи ме.....Вземи ме ...Ко-о- ко..Ко-о-ко..."Човекът след дълги пазарлъци с продавача купил птицата и понесъл клетката към дома си. А къщата му била една схлупена стая, в която имало място само за едно легло,мивка и печка.Като влязъл закачил клетката до леглото си на един гвоздей и си казал: -Ама че тъпотия направих с тази проскубана птица!

Старчето не бил лош човек, но от години живеел сам и полека, лека се озлобил към всички. Постоянно ругаел,като основните му фрази били ...Мръсни тъпанари..Гадини... Мразя ги... Да пукнат дано..... Още от първият ден при него папагала запомнил фразата ..Мразя те гад мръсна ..... и колкото повече живеел в къщата на човека,толкова повече лоши думи научавал - например вместо „добро утро” се научил да казва..”Ставай бе твар”...

Въпреки всичко стопанинът му много се грижил за него и можел, дори той да си легне гладен, но в паничката на папагала винаги имало семена и плодове... Минали няколко години и един ден човекът получил сърдечен удар свличайки се на земята до клетката. Птицата в паниката си от това, че господарят и умира се разкрещяла.....Мразя те....Мразя те -понеже това била най-често използваната фраза. Събирайки последни сили преди да издъхне човекът с тих глас промълвил... Обичам те Коко ! Папагалът след малко повторил....Обичам те!...но било много късно стопанинът му бил мъртъв.

РАЗЛИЧЕН

    В големия двор на бай Стане настана поредното оживление при закуска.С голяма тенекиена кофа той обикаляше от клетка в клетка и хвърляше по няколко шепи царевица, а кокошки и пуйки се бутаха едни върху други да кълват.
На крачка след стареца вървеше Мечо, каракачанска овчарка, която имаше задължението да пази двора, въпреки че нито един път в живота си не беше лаяла.
На последната клетка преди да отвори вратата се чу лай. Бай Стане се обърна погледна кучето и каза:
- Ти па на дърти годин зе да говориш!
Обаче докато гледаше още към Мечо, лаят пак се повтори.
-Бе да му се не види,некое пце се е заврело у двору!
Огледа се, ама нямаше никой.Отвори вратата на клетката и видя, как малкото бяло петле се напъна и вместо да кукурига излая.
- Стефано-о-о!!!-изкрещя с цяло гърло Стане.
Оправяйки престилката жената заситни към курниците.
- Яла,яла да видиш! Гявола е влезнал, те у тва петле!
С ръце на кръста и двамата чакаха изпълнението на петленцето.И то не закъсня, пак излая, но този път по отчетливо и продължително.
- Стане,викни бърго попу!
Стареца хвърли кофата и хукна към вратника. След половин час попа и десетина съседи, стояха мълчаливо до клетката. Петльо явно се беше подплашил, но след минути пак излая.
Попът се прекръсти,след това прекръсти клетката и каза на Стане:
- Нечестивият е със сигурност!Вади сатърчето!
На дръвника беше посечен един петел, който остана неразбран от никого, защото реши, че може да говори това, което не е позволено за вида му.

ДЕБИЛНОТО МАГАРЕ
 

  По калния междуселски път, каручка теглена от едно нещастно магаре, едва се движеше. Освен,че беше натоварена догоре с картофи на седалката се беше разположила 100 килограмовата леля Серафима, която постоянно мърмореше:
- Варадине,Варадине-така се казваше магарето.Цял живот ти чистя мръсотиите, правя ти храната, а какво искам от тебе...Нищо...Просто да дърпаш по бързо тази каруца, от време на време да по ореш и да не ми се инатиш! Мене питаш ли ме, какво ми е цял ден се трепя покрай теб, че и на църква не мога да отида в неделя! Господ ша ма намрази!
Магарето се обърна, погледна с влюбения си поглед и си показа изгнилите зъби в "най-очарователна" усмивка.
-Не ми се върти, ами карай по бързичката,че ще изпусна "Вяра и общество" по телевизията!
Варадин се напъна и заситни, напрягайки последни сили.Измина стотина метра, предните му крака се подгънаха и спря.
- И какво сега? Пак театри!
Леля Серафима с пъшкане слезе от каруцата и като видя, как се стичат сълзи от очите на животното и дожаля. Почеса го зад ушите,а Варадин изпръхтя.
-Айде моето момче, малко остана.
Магарето с последни сили се изправи, залитайки направи една крачка и рухна на земята.
Така приключи житейският път на едно дебилно магаре, което не правеше нищо повече от това да влачи каруцата, да по оре и да обича стопанката си.

Врабче

    Решило сивото врабче, щом Бог го е с крила дарил- да полети високо в небето, да чуе истинските Божии слова.Но твърде късно е разбрало,че е с крила дарено, не за да бъде по-близо до Него, а просто защото така е Той решил.

Летяло, летяло... по-високо от всички други врабчета и постоянно си повтаряло- "Помогни ми Господи!". Усетило студа на високите небеса, и когато останало без въздух, започнало да пада надолу.

Ето тогава Бог му помогнал, за да разбере, че не прекомерното себеотдаване към Него е правилният път, а това да живееш праведно заедно с другите врабчета.