Имах подозрения, че преглежда профила си във Фейсбук, а не регистъра на пациентите, но не бяхме тук за да я дисциплинираме, така че това нямаше особено значение. Хубаво младо момиче – вероятно само на стаж тук, ако се съди по скъпите дрехи, които мернах под престилката – тях не можеш да си ги купиш със заплатата на медицинска сестра. Или пък има богат любовник, всичко е възможно. Впрочем, тя беше човек.
- Търсим Тихонов – обади се Олег над главата ми.
Не съм свикнала на подобни неща, та едва не подскочих. Ама нормално, все пак той е доста по-висок от мен. И въпреки всичко, не обичам хората да се врат в мен. Както и да е – мда, денят ми беше доста тежък...
- Аааа, при доктор Тихонов ли сте? – оживи се момичето изведнъж, явно въпросният е доста популярна личност. – Имате ли записан час?
- Не – поклатих глава аз, - но ще почакаме, колкото трябва.
Момичето ни погледна толкова усмихнато, че се чудех къде го вижда това щастие и побърза да ни упъти:
- Надолу по коридора, последния кабинет вля ...