Старият манастирски монах беше излязъл на сутрешната си обиколка в околността. Той заобиколи черквата и пое по един тесен път, водещ надолу към реката. След като се огледа, забеляза в далечината силует. Отецът се приближи и видя, че е момиче - младо, петнадестгодишно някъде. Къдравата му черна коса се спускаше под раменете, а очите му играеха някак злокобно. Носеше и бедняшки дрехи.
- Какво търсиш, дъще?- попита пръв божият служител.
Девойката веднага разбра какъв е новодошлият.
- Не зная, отче, но май съм се изгубила. Тръгнах снощи към съседното село и ето в тъмнината докъде стигнах.
- И цяла нощ беше тук? Сигурно си се изплашила. Хайде, ела да влезем в манастира.
Двамата поеха отново по тесния път. Приближаваше буря.
Влязоха в малка стаичка със скромно обзавеждане. Разположиха се на вехт диван и въздъхнаха.
- Роднините ти навярно се притесняват... - поде отецът.
- Така е, дядо, но бих останала и през нощта, ако нямаш против - отвърна девойката, като гледаше как дъждът се разбива в цв ...