Разплата

    Старият манастирски монах беше излязъл на сутрешната си обиколка в околността. Той заобиколи черквата и пое по един тесен път, водещ надолу към реката. След като се огледа, забеляза в далечината силует. Отецът се приближи и видя, че е момиче - младо, петнадестгодишно някъде. Къдравата му черна коса се спускаше под раменете, а очите му играеха някак злокобно. Носеше и бедняшки дрехи.

  - Какво търсиш, дъще?- попита пръв божият служител.

Девойката веднага разбра какъв е новодошлият.

  - Не зная, отче, но май съм се изгубила. Тръгнах снощи към съседното село и ето в тъмнината докъде стигнах.

  - И цяла нощ беше тук? Сигурно си се изплашила. Хайде, ела да влезем в манастира.

   Двамата поеха отново по тесния път. Приближаваше буря.

   Влязоха  в малка стаичка със скромно обзавеждане. Разположиха се на вехт диван и въздъхнаха.

   - Роднините ти навярно се притесняват... - поде отецът.

   - Така е, дядо, но бих останала и през нощта, ако нямаш против - отвърна девойката, като гледаше как дъждът се разбива в цветята на двора.

   - Остани, момиче, остани. Къде ще ходиш в таз буря.

     Подир малко дойде и обедно време. Бурята бе преминала. Старецът приготви софрата и разпита гостенката си за семейството ù.

   - Баща ми е каменоделец. Много честен човек. Припечелва по малко.

   - А майка ти? - полюбопитства отецът.

   - Загубихме я преди година. И тя беше честна жена - отвърна момичето.

   Монахът разбра, че е срещнал добро момиче.

   В приказки на топло мина и следобедът. Свечери се.

  - Кога ще тръгнеш утре? - попита свещеникът.

  - Когато Господ е казал! - усмихна се девойката и погледна навън.

 След малко добави:

   - Къде е входната врата?

   - Ето там, зад двора. - посочи старецът.

    Решиха да се приготвят за сън. Монахът зае диванчето, отстъпвайки леглото на гостенката си. Прочете вечерната молитва и заспаха.

    На сутринта старецът се събуди  заради някакъв шум. Бяха другите свещеници и очевидно спореха.

   - Какво става? - запита отецът, излизайки от помещението.

   - Манастирската хазна е напълно празна. Нищо не е останало - отговориха те.

   Монахът влезе отново в стаята и погледна към леглото. Девойката не беше там.