Старият манастирски монах беше излязъл на сутрешната си обиколка в околността. Той заобиколи черквата и пое по един тесен път, водещ надолу към реката. След като се огледа, забеляза в далечината силует. Отецът се приближи и видя, че е момиче - младо, петнадестгодишно някъде. Къдравата му черна коса се спускаше под раменете, а очите му играеха някак злокобно. Носеше и бедняшки дрехи.
- Какво търсиш, дъще?- попита пръв божият служител.
Девойката веднага разбра какъв е новодошлият.
- Не зная, отче, но май съм се изгубила. Тръгнах снощи към съседното село и ето в тъмнината докъде стигнах.
- И цяла нощ беше тук? Сигурно си се изплашила. Хайде, ела да влезем в манастира.
Двамата поеха отново по тесния път. Приближаваше буря.
Влязоха в малка стаичка със скромно обзавеждане. Разположиха се на вехт диван и въздъхнаха.
- Роднините ти навярно се притесняват... - поде отецът.
- Така е, дядо, но бих останала и през нощта, ако нямаш против - отвърна девойката, като гледаше как дъждът се разбива в цветята на двора.
- Остани, момиче, остани. Къде ще ходиш в таз буря.
Подир малко дойде и обедно време. Бурята бе преминала. Старецът приготви софрата и разпита гостенката си за семейството ù.
- Баща ми е каменоделец. Много честен човек. Припечелва по малко.
- А майка ти? - полюбопитства отецът.
- Загубихме я преди година. И тя беше честна жена - отвърна момичето.
Монахът разбра, че е срещнал добро момиче.
В приказки на топло мина и следобедът. Свечери се.
- Кога ще тръгнеш утре? - попита свещеникът.
- Когато Господ е казал! - усмихна се девойката и погледна навън.
След малко добави:
- Къде е входната врата?
- Ето там, зад двора. - посочи старецът.
Решиха да се приготвят за сън. Монахът зае диванчето, отстъпвайки леглото на гостенката си. Прочете вечерната молитва и заспаха.
На сутринта старецът се събуди заради някакъв шум. Бяха другите свещеници и очевидно спореха.
- Какво става? - запита отецът, излизайки от помещението.
- Манастирската хазна е напълно празна. Нищо не е останало - отговориха те.
Монахът влезе отново в стаята и погледна към леглото. Девойката не беше там.
© Аксел Роуз Все права защищены