Демокрацията е вродена в кръвта ми. Защото аз и претендентката за свръхдемократична държава САЩ сме родени в един ден. 4 юли.
Те празнуват с фойерверки, паради и банкноти, под лозунга „На 242 години сме млада и надеждна нация!”
Аз го отбелязвам с почесване, под лозунга на жена ми „На 65, а вече за нищо не ставаш!”
Е, в някои отношения си приличаме със сърожденика.
Те са затънали в милиарди дългове, но раздават заеми и съвети, аз съм заборчлял до над ушите, но раздавам обещания и акъл.
Тяхното правителство пази техните интереси с дипломация и сила. Моето правителство пази пак техните интереси - с дипломация и безсилие. Те се бранят с бази, гарнизони, флотилии по цял свят, аз се укривам зад решетки. Които съм сложил дори под капака на тоалетната.
Те се хвалят, че измислили рапа, аз тоя речитатив го слушам вече четиридесет години от жената и още повече от политиканите. Техният президент налита все още на всяка срещната годзила в пола или на всеки харесал му се нефтен кладенец, моят премие ...