4 мин за четене
9.
Йоан не усети как човечеството агонизираше. Или по-скоро – усети със закъснение. Потънал в работата си, имащ малко време за семейството, той не го губеше за някакви медии или политики. Играеше с децата, разговаряха, просто се разхождаха и забавляваха.
В дома им за прехраната отговаряше жена му. Тя обичаше да ходи по магазини, тя пазаруваше, даже тя държеше семейните пари. Не бяха толкова много, че да ги влагат в банки. Но се усети намаляването им, когато храната взе да става кът и поскъпна. Отначало жена му започна да носи все по-малко храна. Да, питателна, хубава, вкусна, но малко като количество. Обясни му – на пазара са пуснали такива гадости, че е грехота човек да плаща, за да се трови. И Йоан го разбираше – истинската храна ставаше все по-голяма рядкост. И по-скъпа...
После се наложи да купуват без голям подбор. А накрая – каквото намерят. В почивните дни той ходеше по селата около столицата, обаче горивото също поскъпваше, стана неизгодно да се търси нещо нормално.
Важното беш ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse
И на още едно интересно място - https://genekinfoblog.wordpress.com/