9.
Йоан не усети как човечеството агонизираше. Или по-скоро – усети със закъснение. Потънал в работата си, имащ малко време за семейството, той не го губеше за някакви медии или политики. Играеше с децата, разговаряха, просто се разхождаха и забавляваха.
В дома им за прехраната отговаряше жена му. Тя обичаше да ходи по магазини, тя пазаруваше, даже тя държеше семейните пари. Не бяха толкова много, че да ги влагат в банки. Но се усети намаляването им, когато храната взе да става кът и поскъпна. Отначало жена му започна да носи все по-малко храна. Да, питателна, хубава, вкусна, но малко като количество. Обясни му – на пазара са пуснали такива гадости, че е грехота човек да плаща, за да се трови. И Йоан го разбираше – истинската храна ставаше все по-голяма рядкост. И по-скъпа...
После се наложи да купуват без голям подбор. А накрая – каквото намерят. В почивните дни той ходеше по селата около столицата, обаче горивото също поскъпваше, стана неизгодно да се търси нещо нормално.
Важното беш ...