С мирис на праскови (4-та, последна част)

И това беше Бри.

- Какво се е случило с теб?

Бри беше пребледняла, а устните ù бяха пресъхнали.

- Какво ти се е случило? - попита отново Джерамая.

- Умирам. Дадоха ми да изпия отвара от мандрагора. Просто исках да ти кажа...

- Какво, какво да ми кажеш?- попита той, но Бри вече бе издъхнала.

Той затвори очите ù, целуна студените ù устни, и легна на леглото. Изведнъж той чу алармата си. Вдигна се от леглото, облече дрехите си и излезе от тях.

Отиде в училище и тръгна към класната си стая, но усети позната миризма. Да, това беше мирис на праскови. Затича се с всичка сила към това момиче, от което се разпространяваше миризмата. Хвана я за ръката, тя се обърна и каза:

- Извинете , познаваме ли се?

Изражението на Джерамая вече не бе усмихнато.

- Ти не си ли Бри? - попита с надеждата отговорът да бъде положителен.

- Не, бъркате ме с някого.

- О, извинете, припознах се.

Дали случилото се с Бри е истина, или всичко това е било плод на неговото въображение?