8.12.2011 г., 19:43

С мирис на праскови (4-та, последна част)

894 0 0
1 мин за четене

И това беше Бри.

 

- Какво се е случило с теб?

Бри беше пребледняла, а устните ù бяха пресъхнали.

- Какво ти се е случило? - попита отново Джерамая.

- Умирам. Дадоха ми да изпия отвара от мандрагора. Просто исках да ти кажа...

- Какво, какво да ми кажеш?- попита той, но Бри вече бе издъхнала.

Той затвори очите ù, целуна студените ù устни, и легна на леглото. Изведнъж той чу алармата си. Вдигна се от леглото, облече дрехите си и излезе от тях.

Отиде в училище и тръгна към класната си стая, но усети позната миризма. Да, това беше мирис на праскови. Затича се с всичка сила към това момиче, от което се разпространяваше миризмата. Хвана я за ръката, тя се обърна и каза:

- Извинете , познаваме ли се?

Изражението на Джерамая вече не бе усмихнато.

- Ти не си ли Бри? - попита с надеждата отговорът да бъде положителен.

- Не, бъркате ме с някого.

- О, извинете, припознах се.

 

Дали случилото се с Бри е истина, или всичко това е било плод на неговото въображение? 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стефан Брус Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...