ИнаКалина
523 11428
14 may 2019, 22:52

Само любов 

  Prosa
588 6 18
2 мин за четене

           Главата ми е като кафемелачка. Аз сипвам зърната, а тя мели, сипвам - мели. Каквото сипвам - това мели. Уточнявам. Защото, ако сипвам камъни, ще я строша. Но виж, от хубавите, здрави зърна - после дишам аромата и той направо ме опиянява! Вярно е, че от едро смляното не става хубаво и силно кафе, но машинката ми е за смяна, а аз съм доволна и на това. Все пак мели...

Не знам коя версия вирус съм свалила. По симптомите, прилича много на версията на колежката. Обаче, по начина, по който ми се пие бира, въпреки болката в гърлото и ранния час, изглежда е мутирал вирус или бързо приспособяващ се. Събудих се твърде рано. По-рано от часовника. Въпреки, че той никога не заспива. Цъка като полудял. И започне ли да звъни - няма спиране! Напоследък го иставям да прави, каквото иска. Как пък не му свършиха батериите! А моите приключиха. Още вчера. Ще трябва да мина на спестяващ режим... Нормално. Цяла нощ по фейсове, нетове, сайтове, чатове... ей, няма насмогване... Пиша аз - пише тя, пише той, пишат те... няма измъкване! И сега – същото! И от там няма измъкване! Закъснението е сигурно. Защото бързането ми е само в главата. Оперативката - от нея със сигурност няма измъкване. Услужливата усмивка на секретарката, която винаги е объркана, но знае всичко за всеки до най-малка подробност. Но тази порода, така се раждат. И животът им минава като висша форма на себеотрицание. Живеят заради другите. После комплименти от втория етаж. Там е интелигенцията. Все някой ще ти забележи новата прическа или чанта. Проблем е, ако нямаш такава. А мойта – коса не остана, а чантите не ме привличат. Въпреки, че ги влача и аз. Обяд на сандвичи и блъскане в народа, който също е излязъл да почива... Следобедната почивка е отдаденост на последните събития: „кой?“, „с кого?“, „кога?“, няма „защо“. Защото е ясно. С две думи, ако не отида на работа, няма да изпусна нищо! Защо не взема да го пиша дъждовен... Изваля се вчера, но днес ще е топло. Наднича вече. Супер време за „укриване“. И блус на тревата. Със слънцето. Да взема да се изтъркалям някъде... Нали така правят по филмите. Изчезват и после пак се появяват. В нова самоличност. Как иначе ще си починеш от живота, ако си в самия живот. Лесно. Хващаш гората. Клечиш на езерото и си говориш с рибите. Ловиш пеперуди на най-цветната поляна. Летиш с птиците от най-високото на скалата... Но може ли от себе си да се скриеш? Може. А после дали ще се намериш... знам ли... прав е бил поета. Но той не е искал да бяга. А да открие любовта чрез поезията. Защото в живота му е било трудно... Ох, как ме цепи... кафемелачката сдава багажа... Уча се и аз! Като всички смъртни. Щом ме държат все още тук, значи има какво още да уча. И уча ли уча... Обаче, изглежда не е така. Защото ако беше, щях да съм безсмъртна като се има предвид колко за учене имам... А те по някое време вземат, че ти изтеглят номера и... кафемелачка вече не ти трябва. Само любов.   

© Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • "Защото ако беше, щях да съм безсмъртна като се има предвид колко за учене имам..."
    Хихииии! Браво!
  • Наде, ако дори малко помага срещу мигрената, ще пиша! Най - важна е душата, но... да не подценяваме и бирата ... Много ти благодаря!
  • Напълни ми душата, Красе!
  • Като се има предвид какъв страхотен разговор се получава, когато рибите заговорят съгласна съм Силвия!. Пия чиста вода. Но и тя е на свършване вече според последни проучвания... и мъка не мъка, ще се минава на бира Благодаря ти!
  • Смях от сърце! Това с езерцето не е лоша идея, но предлагам щом не пиеш кафе, едно уиски и въдица, пък аз ще ти правя компания в чата и ще ти помагам с броенето на рибите 😊. Може и златната да се появи.
    Много ми хареса лавирането. Беше удоволствие.
  • Благодаря Кате! Казват, че любовта засяга предимно сърцето, на някои минава през стомаха, на други през главата обърках се и аз... Иржи, както ти е удобно се обръщай към мен! Съгласна съм - ако храним мозъка всеотдайно с хубава храна, той ще се отблагодари... ето една хубава мисъл към теб и веднага се почувствах по-добре! Благодаря ти и поздрави!
  • Преди теб прочетох монолога на Дочка за имената и се замислих за някои имена в сайта.Например твоето.Не,че е съчетано от на разни баби/както беше при Дочка/,а в коментарите си,аз обикновено се обръщам към автора по име и се чудя как....Ина ли,Калина ли или Краси.Избрала съм последното.Сега за разказа ти,Краси....Ами то и нейното име,на кафемелачката ,ако трябва да мели каквото ни се прииска,би трябвало да е всичкомелачка..... По-добре да си знае само кафето,пък то като ни ободри,ще ставаме за всичко-и за работа и за любов....Какви ги написах,а дали е така?!...
  • Тази кафемелачка май всичко смила. Интересното е как ще реагира на любовта. Забавно!
  • Марко, не пия кафе и искам да ти Благодаря от сърце!
  • Зарежи любовта ! Първо кафето.
    Знам как ще отговориш. Благодаря !
  • Благодаря за хубавия коментар, Вили. И дъждът и любовта действат напоително Благодаря ви искрено Мариана и Младен!...Нека да мели с любов, за да ни е ароматно кафето
  • Събудих се от аромата на страхотно кафе! Вървях ухилена и си задавах любимия на децата въпрос "Защо?" . И реших, докато се извали днес , ще се скрия някъде....само с любовта! Поздравления за кафемелачката, Краси!
  • Благодаря ти сърдечно, Лия! Стойчо, замисли ме с тези бонуси... а и кафемелачката не ми помага много в случая . Съвсем прав е Гавраил! Благодаря ви за включването!
  • Причината е в кафемелачката,никъде другаде.
    Поздрав!
  • Бонуси, бонуси!😉
  • Благодаря, Ангелче усмихнато! Дочка, може би ни остават и други неща, но изглежда любовта е общия знаменател Благодаря много!
  • Усмихна ме, Краси! Да можех и аз "да се изтъркалям някъде..." и да политна с птиците ... И съм съгласна с теб, остава ни само Любов и усмивки.
Propuestas
: ??:??