Главата ми е като кафемелачка. Аз сипвам зърната, а тя мели, сипвам - мели. Каквото сипвам - това мели. Уточнявам. Защото, ако сипвам камъни, ще я строша. Но виж, от хубавите, здрави зърна - после дишам аромата и той направо ме опиянява! Вярно е, че от едро смляното не става хубаво и силно кафе, но машинката ми е за смяна, а аз съм доволна и на това. Все пак мели...
Не знам коя версия вирус съм свалила. По симптомите, прилича много на версията на колежката. Обаче, по начина, по който ми се пие бира, въпреки болката в гърлото и ранния час, изглежда е мутирал вирус или бързо приспособяващ се. Събудих се твърде рано. По-рано от часовника. Въпреки, че той никога не заспива. Цъка като полудял. И започне ли да звъни - няма спиране! Напоследък го иставям да прави, каквото иска. Как пък не му свършиха батериите! А моите приключиха. Още вчера. Ще трябва да мина на спестяващ режим... Нормално. Цяла нощ по фейсове, нетове, сайтове, чатове... ей, няма насмогване... Пиша аз - пише тя, пише той, пиш ...