Беше една от онези зими, които помня още от дете. С накачулени от снежни преспи борове, като белобради старци накацали по склона на връх Персенк. Застинали в студена тишина, от която оживява пред очите ти ледена приказка.
От там се открива величествена картина към безкрая, в който диша Родопа планина.
Като накъдрена дантела, пълзят нискостеблени храсти и плавно се сливат с величествените гиганти – смърчовете.
През лятото по тучните ливади се носи монотонен тропот от копита, на свободно пасящи коне, чийто стопани не прибираха чак до зимата...
По време на Аграрно- промишлените комплекси /АПК/ са построени огромни помещения,наречени сеновали по на два етажа.Горният, претъпкан със сено, служеше за изхранване на безброй овце, които зимуваха в долния етаж на тези помещения.
Отмина това време и всичко запустя, останаха останки от сено и полуразкъртени ясли.Скърцащи зловещо врати, пришпорвани от лютия вятър. Покрай една от тези постройки се ширеше огромна ливада , която нямаше вече кой да коси ...