Боян се разхождаше мудно по Витошка. Оглеждаше се като да беше попаднал във някъкво непрекъснто вихрено течение, във водовъртеж от лица, тела, които минавах около него, спираха се пред витрините, влизаха в магазините или по наредените отстрани заведения. Нисичък, широкоплещест, облечен в черно кожено яке и обут в сини дънки, Боян не правеше особено впечатление на никой. Беше ненатрапващ се образ. Имаше симпатичнио лице и хубави кафяви очи, но не беше толкова хубав, че да остави спомен в който и да е, включително и в жените, които случайно спираха поглед върху лицето му. Боян осъзнаваше това и си мислеше, че вместо специалист по подръжка на компютри, би направил по-успешна, а и по-вълнуваща кариера като частен детектив или таен агент. Ненатрапващ се, трудно запмнящ се. Имало го е, а после - не. Появява се с отровен чадър и стреля - жертвата пада и никой не би предположил, че именно той е бил убиецът…той е отговорният за дипломатичеьки скандал. Но пък какъв ли скандал би могъл да предизв ...