Сбор от кратки импулси
Съдбата ли? Хах!
Пуши разсеяно дългата си цигара и кокетно попива червилото в края на устните с безименния си пръст.
Можеше да съм друга. Можеше и да съм някъде другаде.
Бих могла да съм цвете, върху което неволно е стъпило детско краче и да забавя временно фотосинтезата си, крещейки безгласно от болка.
Можех да обяздвам коне в дивия запад или средния запад, дори и в северния запад, да речем! Да съм модел, върху който Рубенс е оставил ръцете си, стрелка на семафор или дупка в стената на публичен дом.
Можех да пържа лук и да размахвам дървената лъжица срещу пияния си съпруг, някъде в Харлем. Да съм охлюв с петчасов оргазъм или жена-жираф с голи гърди, която кърми пет невръстни деца едно след друго, в далечен Мианмар.
Бих могла да съм кит, изхвърлящ последната струя вода върху китоловен кораб някъде в Антарктика или просто храчка, събрана в устата на ултрас.
Но ето ме...
Тук съм. Цяла, топла, неслучайна, ненастъпана, ненарисувана и необяздила нито един кон в никой запад. Има ме...
Тук съм от момента, в който Вселената е решила двама горещи влюбени да се слеят в един жарък, ленив, далечен следобед. Решила е да се сливат неудържимо дълго и след това. Дори и когато се появят първите признаци, че ще ме има. Написала е да продължат да го правят с поглед, с думи, устни, език, защото са били обречени да се сливат, докато са живи.
Донесъл ме е един бял гълъб. Така ми каза мама:
"Донесе те един бял гълъб. Влетя в стаята на студентското общежитие през отворения прозорец и се заклещи между тръбите на парното. Баща ти стана и внимателно го освободи. И точно тогава ти се развълнува. Сигурно малкото ти сърце е усетило за пръв път, че някой има нужда от теб. Ритна с крачета корема ми и като бясна си запробива път през мен. Втурна се така стремглаво, сякаш можеше да го спасиш. Милата ми! Винаги си била такава...
Гълъбът излетя, аз проплаках уплашена и щастлива, а баща ти ме прегърна и за втори път през онзи невероятен, слънчев пролетен ден изпита усещането, че два крехки, любими, важни за него живота са в ръцете му.
Така се появи..."
***
Тук съм и често поглеждам необята с благодарност.
Виждам я. Пуши дългата си цигара, поддържа хармонията, наклонява везните. Внимава повечето цветя да останат нестъпкани, Рубенс да е нарисувал най-хубавите си картини, а другите да е изгорил. Мъжете в Харлем да не умират от удар с дървени лъжици по главата, а по-мъжки, някак; оргазмите да не продължават цял работен ден, а ултрасите да не се давят с плюнките си...
Виждам я как попива червилото с безименния си пръст и ми махва с ръка:
"Хайде, върви! Върви да си поиграеш! Ще бъда наблизо и да знаеш, че няма да те галя с перо, когато не слушаш!"
Сигурно има предвид онова малко, бяло перо, което татко е вдигнал от пода на стаята. Тогава, когато се е прибрал от родилния дом и секунда преди да се захлюпи да плаче. От щастие и любов, разбира се...
Толкова е хубаво да си обичан! Обичан и нужен...
© Ирина Колева Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
"Бих могла да съм цвете, върху което неволно е стъпило детско краче и да забавя временно фотосинтезата си, крещейки безгласно от болка. "
Цялото е много хубаво, просто това ми се запечата и го усетих най-силно. Какво да кажа... прекрасно е това, което си. -
Ирина, разпознаваем, различен, характерен-малко дяволит и много ведър почерк - като едно гмуркане нагоре-надолу. Размах и въображение имаш!
-
Аааа, не знам🤔
Има време, ще дойдат 😁 -
Тогава, значи..чакам смехориите 😂😂😂
-
Ами, първо тези изброявания, какво не съм. Бях се насочила към едни смехории и откачености, дето не са за разправяне
И после се сетих за този гълъб. Не бях се сещала от години за това как съм се появила. Така, че вмъкнах него, а другото оставих за рамка
-
Сега ми стана интересно за какво трябваше да е разказът 😂😂😂
-
Радвам се, Пепи, Добрина! Този разказ беше замислен да е съвсем различен, а се получи това
Което не е зле, всъщност. Благодаря ви 😍 -
Хареса ми!
-
Много ми допадна стила ти на писане, адмирации и за размаха на въображението ти! Прочетох с удоволствие!
-
Хубаво е, Дени, че така съм ти подействала Зарадва ме.
Страхувам се следващите ми публикации да не опровергаят това, което казваш за стила ми, Емил Но кой може да знае.
Добре е, че ни има, да. Остава само да се възползваме и да го правим красиво.
Благодаря ви 🌺 -
Да, тук сме! Съществуваме! Само тази мисъл, даже, трябва да ни носи радост.
Имаш много изискан стил на писане, ако мога така да се изразя. И това ми харесва! -
Много топъл и красив разказ, Ирина. Стана ми едно любовно настроението..
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
От всичко по малко съм, Краси
Един слънчев ден ви желая, момичета!🌞🌺