Съдбата ли? Хах!
Пуши разсеяно дългата си цигара и кокетно попива червилото в края на устните с безименния си пръст.
Можеше да съм друга. Можеше и да съм някъде другаде.
Бих могла да съм цвете, върху което неволно е стъпило детско краче и да забавя временно фотосинтезата си, крещейки безгласно от болка.
Можех да обяздвам коне в дивия запад или средния запад, дори и в северния запад, да речем! Да съм модел, върху който Рубенс е оставил ръцете си, стрелка на семафор или дупка в стената на публичен дом.
Можех да пържа лук и да размахвам дървената лъжица срещу пияния си съпруг, някъде в Харлем. Да съм охлюв с петчасов оргазъм или жена-жираф с голи гърди, която кърми пет невръстни деца едно след друго, в далечен Мианмар.
Бих могла да съм кит, изхвърлящ последната струя вода върху китоловен кораб някъде в Антарктика или просто храчка, събрана в устата на ултрас.
Но ето ме...
Тук съм. Цяла, топла, неслучайна, ненастъпана, ненарисувана и необяздила нито един кон в никой запад. Има ме...
Тук съ ...