Седна на края на пейката. Дървенените летви, занитени с ръждясали болтове, вероятно някога бели, сега изглеждаха полуизгнили и без цвят. Погледна ги. Вятърът и влагата променят дървото. Нищо. Опипа го. Не е мокро. Пообърса люспите и бавно седна. Наближаваше април. А сега нямаше никого. Морето беше отсреща, спокойно и нежно, мрачно и тягостно. Далеч се мержелееше кораб – пустинник, който вървеше нанякъде. Бели и черни птици се гонеха, за да хванат остатъците от дребната риба, изхвърлена от вълните. Нямаше хора.
Нямаше нищо.
Почувства наслада от спокойствитео. Тъкмо се беше отървал от тази досадница, която не се смяташе за проститутка, но вземаше пари за секса. Беше хубаво момиче, и добре възпитано, но се държеше като... Всъщност не се държеше никак. Слушаше. Беше леко пълничка. Не обичаше да се съблича сама. Предпочиташе той да го прави. Гащите ѝ бяха изумително безвкусни – сиви и някак предварително износени. Имаше стегнато тяло, но не защото е добре поддържано, а заради младостта си. ...