Шок /за конкурса/
Така ме цепеше главата, та две не виждах. Снощи се напихме яко с едни приятели и как съм се прибрал вкъщи, не помня. Губеха ми се моменти, дори часове. Спях ли, сънувах ли и това не знаех, но телефонът звънеше, та се късаше. Метнах възглавницата върху пияната си тиква, но той дрънчеше в ушите ми, та ща не ща, вдигнах слушалката. Едва отворих пресъхналата си уста:
- Дааа?
Едно нежно напевно гласче отсреща ме накара да се разтопя някъде в безкрая...
- Извинете, търся Павел.
"Кой? - викам си на ума - Павел ли?" И се чудя аз ли съм или не съм. Мамка му! И това не помня... Сигурно съм аз, щом ме търсят... А и тоя глас направо ме побърква... Да става каквото ще! Какво пък толкова? Ако съм Павел - добре... Ако не съм - майтап ще си правя, щом ме будят рано в неделя... и просто отвърнах:
- Дааа!... Кой се обажда?
- Рени, гаджето ти... Не ме ли позна?
- Моля? Гаджето ми ли? - попитах още сънен аз и сякаш езикът ми се преплете.
- Павка, аз съм... Не сме се чували скоро, но трябва да те видя и да ти кажа нещо...
А сега, де! Втасахме я! Ама като съм се хванал на хорото, ще давам до края... Пък и тоя нежен гласец, направо възбуди кръвта ми...
- Виж сега...такова... Нещо не съм във форма... Малко съм болен, та ако може - да не се виждаме... да не те заразя с някой вирус...
- Няма начин, скъпи! - прекъсна ме тя - Искам да те видя... Разбрах, че вчера си се прибрал...
Ново двайсет! Тая наистина не я знам, нито тя мене, но играта ми харесва...
- Я, давай по жицата, пък после ще я мислим - казах тогава, а тя като изръси:
- Ами такова... Бременна съм...Трети месец... Станало е тогава, преди да заминеш за бригадата в Англия... На оня купон, нали помниш?
Скочих като ужилен. Коя бригада?... Кога беше?... Преди Англия ли?... Бременна?... Кой?... Рени... Ама как?... Защо?... Какво ставаше?... Защо не си спомням?... През главата ми минаха всички познати момичета. Не познавах никоя с такова име, нито гласът й знаех... Май съм прекалил с питиетата!... Чакай, чакай!... И кога за последен път правих секс?... Не може да бъде!... Някой майтап ли си правеше с мене?... Голям номер са ми скроили вчерашните приятелчета, няма що, а аз стоя на тръни и се потя... В главата ми се заблъскаха хиляди въпроси и не ми даваха мира... Нямах отговори... Дано да е преплитане на линиите или... Ох, не знам вече! След минута изтрезнях напълно. Започнах чак да заеквам от тоя шок:
- Ввв-ииж, к,во...ма-мааа-аце!... Им-мма гре-гре-гре-шкааа...
- Грешка ли? Сигурна съм!... Нали уж ме обичаше? - през сълзи попита момичето, но после бързо се съвзе и се нахвърли срещу мен:
- Глупак! Бягаш от отговорност, а? Ще те съсипя, тъй да знаеш! - и ми тресна телефона.
Съвсем се шашнах. Хванах се за главата. Мамка му! Защо ли пих толкова снощи? Защо въобще пих?... И що ли ми трябваше да се правя на Павел, като не съм... Как да й обясня на тая Рени, че не я познавам въобще?... Ще си играя на любов... Пада ми се сега!... Освен това е абсурд да е бременна от мен... Просто няма начин, невъзможно е дори! Откъде й хрумна?... Та, аз съм гей, бе хора!
Рая Вид
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Радка Видьова Todos los derechos reservados
Поредният увлекателен сюжет, а на финала бууум - ИЗНЕНАДА. Добра си, много си добра в изненадите. Поздравления.
