Шок /за конкурса/
Така ме цепеше главата, та две не виждах. Снощи се напихме яко с едни приятели и как съм се прибрал вкъщи, не помня. Губеха ми се моменти, дори часове. Спях ли, сънувах ли и това не знаех, но телефонът звънеше, та се късаше. Метнах възглавницата върху пияната си тиква, но той дрънчеше в ушите ми, та ща не ща, вдигнах слушалката. Едва отворих пресъхналата си уста:
- Дааа?
Едно нежно напевно гласче отсреща ме накара да се разтопя някъде в безкрая...
- Извинете, търся Павел.
"Кой? - викам си на ума - Павел ли?" И се чудя аз ли съм или не съм. Мамка му! И това не помня... Сигурно съм аз, щом ме търсят... А и тоя глас направо ме побърква... Да става каквото ще! Какво пък толкова? Ако съм Павел - добре... Ако не съм - майтап ще си правя, щом ме будят рано в неделя... и просто отвърнах:
- Дааа!... Кой се обажда?
- Рени, гаджето ти... Не ме ли позна?
- Моля? Гаджето ми ли? - попитах още сънен аз и сякаш езикът ми се преплете.
- Павка, аз съм... Не сме се чували скоро, но трябва да те видя и да ти кажа нещо...
А сега, де! Втасахме я! Ама като съм се хванал на хорото, ще давам до края... Пък и тоя нежен гласец, направо възбуди кръвта ми...
- Виж сега...такова... Нещо не съм във форма... Малко съм болен, та ако може - да не се виждаме... да не те заразя с някой вирус...
- Няма начин, скъпи! - прекъсна ме тя - Искам да те видя... Разбрах, че вчера си се прибрал...
Ново двайсет! Тая наистина не я знам, нито тя мене, но играта ми харесва...
- Я, давай по жицата, пък после ще я мислим - казах тогава, а тя като изръси:
- Ами такова... Бременна съм...Трети месец... Станало е тогава, преди да заминеш за бригадата в Англия... На оня купон, нали помниш?
Скочих като ужилен. Коя бригада?... Кога беше?... Преди Англия ли?... Бременна?... Кой?... Рени... Ама как?... Защо?... Какво ставаше?... Защо не си спомням?... През главата ми минаха всички познати момичета. Не познавах никоя с такова име, нито гласът й знаех... Май съм прекалил с питиетата!... Чакай, чакай!... И кога за последен път правих секс?... Не може да бъде!... Някой майтап ли си правеше с мене?... Голям номер са ми скроили вчерашните приятелчета, няма що, а аз стоя на тръни и се потя... В главата ми се заблъскаха хиляди въпроси и не ми даваха мира... Нямах отговори... Дано да е преплитане на линиите или... Ох, не знам вече! След минута изтрезнях напълно. Започнах чак да заеквам от тоя шок:
- Ввв-ииж, к,во...ма-мааа-аце!... Им-мма гре-гре-гре-шкааа...
- Грешка ли? Сигурна съм!... Нали уж ме обичаше? - през сълзи попита момичето, но после бързо се съвзе и се нахвърли срещу мен:
- Глупак! Бягаш от отговорност, а? Ще те съсипя, тъй да знаеш! - и ми тресна телефона.
Съвсем се шашнах. Хванах се за главата. Мамка му! Защо ли пих толкова снощи? Защо въобще пих?... И що ли ми трябваше да се правя на Павел, като не съм... Как да й обясня на тая Рени, че не я познавам въобще?... Ще си играя на любов... Пада ми се сега!... Освен това е абсурд да е бременна от мен... Просто няма начин, невъзможно е дори! Откъде й хрумна?... Та, аз съм гей, бе хора!
Рая Вид
© Радка Видьова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Ти мен уважааш ли ме сега тука... Хъц! Толкова реално е написано, че чак на мен ми се дощя да се напия и да чакам някой да ме изненада! Браво!
-
Поредният увлекателен сюжет, а на финала бууум - ИЗНЕНАДА. Добра си, много си добра в изненадите. Поздравления. -
Не е възможно да я е обичал, но явно стремежът към любов си е впит дълбоко в човека, щом „Павел“ опитва в пияното си състояние, откъснат от света, да се хареса на непознатия приятен глас Любов може да няма, но я търсим... Усмихващ разказ...
-
Благодаря, Фоксче! Радвам се, че те усмихнах.
Благодаря, Валери! Сигурна съм, че има Минус. Все пак разказвам от името на мъж и то на гей и съм оплескала сто на сто нещата. Ама, карай - нали има и Плюс, това ме усмихва и мен! -
Здравейте, приятели! Радвам се много, че ви усмихнах, пък и времето е хубаво навън - едно таково слънчево и усмихнато, сякаш пролетта е избързала. Благодаря за милите думи, за топлите коментари! Желая на всички много, ама много усмивки!
Благодаря, Роси!
Благодаря, Клара!
Благодаря, Доч!
Благодаря, Елице!
Благодаря, Немо!
Благодаря, Бени!
Благодаря, Младене!
Ще се радвам да видя в този конкурс и Ваши творби!.Пробвайте, не боли! -
Наистина си е шок. Но като се замисля какво му пречи като е гей да забремени някоя. Щом е толкова пиян, може да обърка и половете. Развесели ме, Рая! Харесах и успех в к-са!
-
Опс!...Ха-ха!... досадна "телефонна грешка" Това ми хареса. Благодаря за настроението.
Успех! -
Написано е с вещина в боравенето с диалога. Има и неочакван край. Приятно, леко четиво.
-
От тази любов по-невъзможна не може да има.
Специален поздрав за финала, Рая!
Успех! -
Пиенето е вредно за вас и близкото ви обкръжение!Благодаря за усмивкатаУспех!
-
Ха, по - невъзможно няма накъде До там води алкохола Харесва ми! Успех!
-
Ха-ха! Ами да... невъзможна любов... Поздрави, Рая!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
