Нали съм майка – и аз ще куфея
Напоследък при моя син – тинейджър идва едно съдание – слабичко, нисичко с една обичка на ушето, с друга на нослето, с дънки и тениска. Да е извънземно – не е, ама дали е момче или е момиче? Дългата му коса е завързана на опашка, а ако съдя и по украшенията, трябва да е момиче.Да, ама са му наболи мустачки, та може и да е момче. Реших да го питам как се казва, за да се успокоя. Отговаря ми лаконично: „Пепи!” Ха сега,де? Пепи от Петър или Пепи от Пенка? А питате ли ме какво ми е отвътре, като се затворят в стаята с моя дангалак и не излизат с часове? Опитах да ги подслушвам, ама не става, защото дънят музиката до дупка. Слушат онзи състав, как беше- „Кремиковци”, а не, май беше „Цветни метали”, не бе, сетих се – „Металика”
Веднъж синът ме пита: „Маме, ти дискарка ли си, или металистка?” Бре,ами сега? Ако става въпрос, че съм с дископатия,вярно е и затова плахо отвръщам:”Дискарка съм, бе майка,нали си ме знаеш...”
„Много си старомодна бе,маме!”- отрязва ме ...