Ще куфея
Нали съм майка – и аз ще куфея
Напоследък при моя син – тинейджър идва едно съдание – слабичко, нисичко с една обичка на ушето, с друга на нослето, с дънки и тениска. Да е извънземно – не е, ама дали е момче или е момиче? Дългата му коса е завързана на опашка, а ако съдя и по украшенията, трябва да е момиче.Да, ама са му наболи мустачки, та може и да е момче. Реших да го питам как се казва, за да се успокоя. Отговаря ми лаконично: „Пепи!” Ха сега,де? Пепи от Петър или Пепи от Пенка? А питате ли ме какво ми е отвътре, като се затворят в стаята с моя дангалак и не излизат с часове? Опитах да ги подслушвам, ама не става, защото дънят музиката до дупка. Слушат онзи състав, как беше- „Кремиковци”, а не, май беше „Цветни метали”, не бе, сетих се – „Металика”
Веднъж синът ме пита: „Маме, ти дискарка ли си, или металистка?” Бре,ами сега? Ако става въпрос, че съм с дископатия,вярно е и затова плахо отвръщам:”Дискарка съм, бе майка,нали си ме знаеш...”
„Много си старомодна бе,маме!”- отрязва ме той с мутиращ глас. – Ела да чуещ едно парче на „Металика” и ще видиш, че е много по-готино от диското!” Преглъщам излагацията и сядам смирено на ръба на дивана до създанието Пепи. Че като се почва една...Едвам ги издържах тия доменни пещи и металурзи...Ама нали гледам да съм съвременна майка, викам си: „Опознай врага, за да го победиш!” Сега вече съм наясно. Повикат ли ме да слушам „музика”, слагам си тампони в ушите,седя кротко и само подвиквам от време на време: „Супер,су-у-у-пер!Жестоко!” И гледам по-бързо да се изнижа,оправдавайки се, че трябва да пазаувам. Излизам навън и чак тогава си давам сметка защо са пълни лудниците! Ами че то в сравнение с „музиката” на сина ми свистенето на автомобилните гуми,клаксоните на колите и скърцането на трамваите ми звучат като славеева песен, не, като соната на Шопен! Но щом съм решила да бъда съвременна майка, няма къде да ходя ще ставам металистка. И ще куфея, ще куфея!
© Светлана Лажова All rights reserved.
