7.03.2007 г., 8:36

Ще куфея

1.5K 0 17
1 мин за четене

Нали съм майка – и аз ще куфея

 

  Напоследък при моя син – тинейджър идва едно съдание – слабичко, нисичко с една обичка на ушето, с друга на нослето, с дънки и тениска. Да е извънземно – не е, ама дали е момче или е момиче? Дългата му коса е завързана на опашка, а ако съдя и по украшенията, трябва да е момиче.Да, ама са му наболи мустачки, та може и да е момче. Реших да го питам как се казва, за да се успокоя. Отговаря ми лаконично: „Пепи!” Ха сега,де? Пепи от Петър или Пепи от Пенка? А питате ли ме какво ми е отвътре, като се затворят в стаята с моя дангалак и не излизат с часове? Опитах да ги подслушвам, ама не става, защото дънят музиката до дупка. Слушат онзи състав, как беше- „Кремиковци”, а не, май беше  „Цветни метали”, не бе, сетих се – „Металика”

  Веднъж синът ме пита: „Маме, ти дискарка ли си, или металистка?” Бре,ами сега? Ако става въпрос, че съм с дископатия,вярно е и затова плахо отвръщам:”Дискарка съм, бе майка,нали си ме знаеш...”

  „Много си старомодна бе,маме!”- отрязва ме той с мутиращ глас. – Ела да чуещ едно парче на „Металика” и ще видиш, че е много по-готино от диското!” Преглъщам излагацията и сядам смирено на ръба на дивана до създанието Пепи. Че като се почва една...Едвам ги издържах тия доменни пещи и металурзи...Ама нали гледам да съм съвременна майка, викам си: „Опознай врага, за да го победиш!” Сега вече съм наясно. Повикат ли ме да слушам „музика”, слагам си тампони в ушите,седя кротко и само подвиквам от време на време: „Супер,су-у-у-пер!Жестоко!” И гледам по-бързо да се изнижа,оправдавайки се, че трябва да пазаувам. Излизам навън и чак тогава си давам сметка защо са пълни лудниците! Ами че то в сравнение с  „музиката” на сина ми свистенето на автомобилните гуми,клаксоните на колите и скърцането на трамваите ми звучат като славеева песен, не, като соната на Шопен! Но щом съм решила да бъда съвременна майка, няма къде да ходя ще ставам металистка. И ще куфея, ще куфея!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светлана Лажова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ама тази идея с куфеенето, Светле, бързо отминава.
    Аз вече не правя такива неща. Обаче си взела хубаво решение...
    пък и щом това е цената да си съвременна майка - дерзай!
    Де да можеше и мама да прослуша... рок
  • Благодаря!!!
  • Днес попаднах на твоите разкази и им се кефия много
    Страхотни ,съвременни ....засягащи много теми,поздрави за всичките ти
    Светле ти си талант!!!
  • Е,това е страхотно!Браво,имаш страхотно чувство за хумор!
    Разсмя ме много!
    Поздрави от мен!
  • Благодаря ви от сърце,приятели!!!

Избор на редактора

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...