Силата на сляпата любов
Бъди слънцето в тежките ми дни, бъди светлината, водеща ме към по-добри дни.
Искам да си тази, която да държа за ръката, тази, която да ми отключи душата
oт мрачният затвор на грубостта и простотата, страха и самотата.
Имах сили да те намеря, макар да нямах сили да живея.
Вече мракът ме поглъща, при мисълта за теб светът ми се обръща.
Защо всичко навън е толкова различно и толкова нетипично,
разпиляно и лично? Знам, че теб няма да имам никога,
знам, че любовта ми е била силна, но не те е стигнала.
Познавах сърцето ти, защото живях в него, макар и нелегално.
Вече обитавам нищото, ходя по прозрачни стълби и с всяка крачка падам.
Безкрайни ще са тези сляти, мъчителни дни. Всяка минута ще падам,
всяка минута ще страдам, но никога любовта си няма да предавам,
тя е моят щит и дори да лежа от болка превит, на всеки миг ще се наслаждавам,
защото каквото и да усещам, значи съм жив и към теб ще се влача, но не ще се предавам...
© Георги Алурков Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Значи само аз се наслаждавам на произведението си хаха, доста иронично.
Най-вероятно е от шрифта...
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Ако все още не си срещнал своето слънце, което да отключи душата ти "oт мрачният затвор на грубостта и простотата, страха и самотата", пожелавам ти го от сърце.