Силата на сляпата любов
Бъди слънцето в тежките ми дни, бъди светлината, водеща ме към по-добри дни.
Искам да си тази, която да държа за ръката, тази, която да ми отключи душата
oт мрачният затвор на грубостта и простотата, страха и самотата.
Имах сили да те намеря, макар да нямах сили да живея.
Вече мракът ме поглъща, при мисълта за теб светът ми се обръща.
Защо всичко навън е толкова различно и толкова нетипично,
разпиляно и лично? Знам, че теб няма да имам никога,
знам, че любовта ми е била силна, но не те е стигнала.
Познавах сърцето ти, защото живях в него, макар и нелегално.
Вече обитавам нищото, ходя по прозрачни стълби и с всяка крачка падам.
Безкрайни ще са тези сляти, мъчителни дни. Всяка минута ще падам,
всяка минута ще страдам, но никога любовта си няма да предавам,
тя е моят щит и дори да лежа от болка превит, на всеки миг ще се наслаждавам,
защото каквото и да усещам, значи съм жив и към теб ще се влача, но не ще се предавам...
© Георги Алурков Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Значи само аз се наслаждавам на произведението си хаха, доста иронично.
Най-вероятно е от шрифта...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Ако все още не си срещнал своето слънце, което да отключи душата ти "oт мрачният затвор на грубостта и простотата, страха и самотата", пожелавам ти го от сърце.